Всички участъци на лентите за движение пред Народното събрание ще бъдат пренаредени за сметка на изпълнителя. Компромис с никой от изпълнителите, нито по веригата, проектанта, през надзора, до изпълнителя, няма да бъде направен.
Това заяви Йорданка Фандъкова, кмет на София по време на редовното заседание на СОС, предаде БГНЕС.
Фандъкова даде повече информация относно ремонта на жълтите павета и какво предстои. “В договора, който имаме с изпълнителя са заложени санкции от 830 000 лева за некачествено изпълнение”, каза тя и добави, че и сега няма да направи компромис, както е правила досега.
Кметът на София показа списък със санкции, наложени от общината на фирма „Трейс“ на стойност над 2 млн. лв. и добави, че няма нужда да се правят внушения, че няма да има подведени под отговорност.
“Поискала съм да вземат повторни проби от ремонтираните участници и на второ място да се направи експертен съвет“, каза тя и добави, че експертите ще бъдат както от България, така и от чужбина. “Нарушаване и разрушаване на културна ценност е не просто недопустимо, а престъпление по Наказателен кодекс и съм дала случая в прокуратурата”, категорична е Фандъкова.
Тя добави, че участъкът, който има нужда от ремонт обхващаща 5% от общия договор и напомни, че цената на общия договор е на стойност от 17 млн. лв.
Припомняме: преди три дни „Спаси София“ сигнализира за работници, които чупят паветата с чук, за да ги наместят във фугите на пътната настилка. Ден по-късно общината съобщи, че глобява със 100 000 лева строителната фирма „Трейс груп холд“ заради некачествения ремонт.
В София има склад, който се използва за резерв при ремонт на настилката, където има 51 000 годни за повторна употреба и 11 000 повредени павета има в склада. Според експертите през втората половина на ХХ век има практика за подмяна на така нар. „царска настилка“ с асфалт. През този период изчезват доста жълти павета.
Жълтите павета-превърнали се в символ на София, се появяват през първото десетилетие на 20. век, в стремежа за обновление на столичния град. Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета, съвпада с появата на емблематични за София сгради като Народния театър (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.), храмът „Александър Невски“ (1904-1912 г.).
Въпреки широко разпространената версия, че паветата са подарък за сватбата на Фердинанд Сакс-Кобургготски с Мария Луиза, на практика керамичният паваж е дело на кмета на София – Мартин Тодоров. За този факт свидетелстват и документите, запазени в архивите.
Когато княз Фердинанд се жени за принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц през 1908 г., софийските улици вече са покрити с тях.
За първи път за паважна настилка на софийските улици и площади се прави обсъждане на заседание на общинския съвет на 27 февруари 1906 г. Кметът Мартин Тодоров държи пространна реч. След това се провежда търг “с ограничен брой предприемачи”, както е обявено в Поемните условия. Печели “Българското индустриално керамическо дружество Изида”. Съгласно поемните условия, предприемачът има задължението да бъде вносител, изпълнител и да представлява производителя.
Жълтите керамични павета се произвеждат от варовика “мергел”, известен в Унгария под името “марга”, който се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса.
По време на полагането на жълтата настилка Общината осъществява постоянен контрол под различна форма. След изтичане на половината от работата, съгласно определения срок, кметът назначава комисия за „привременно приемане на извършеното досега от предприемача.”
Тази комисия проверява всяка улица, всеки квадратен метър и оценява положително извършената дотук работа.
През двете години, 1907 и 1908, са постлани общо с керамичен паваж близо 60 000 кв. м. в центъра на София. Положени са блокчета по улиците и площадите, както е записано в контракта, а преди това и в поемните условия.
След четвърт век, през 1934 г., инж. Иван Иванов в обстоен доклад разглежда историята на благоустройствената дейност в София от Освобождението до средата на 30-те години и оценява поставянето на керамичния паваж високо. Тази дейност, както и всичко извършено до 1912 г. и последвалият гигантски строеж на Рилския водопровод в края на 20-те и началото на 30-те години на 20. век нареждат София между първите градове в Европа.
Полагането на керамичната настилка е на вниманието и на министър–председателя Димитър Петков, известен политик, бележит кмет на София, ръководител на Народно-либералната партия, безспорен строител на Съвременна България. Запознава се в детайли, преглежда внимателно Поемните условия, подкрепя ги, но окончателното си мнение ще изрази след като се произнесе Министерството на обществените сгради. Така че, полагането на керамичните павета не е емоционален дар по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време /1907/ вече не е между живите, не е хрумване, а израз на общинска политика, подкрепена от държавата в периода на изграждането на нова България. В нито един документ не се откри да се споменава името на дарител, на княжевски особи като автори на тази естетико -функционална дейност.
Количеството им все повече намалява. Жълтите павета са един неформален паметник на културата с многолика символика. Когато се каже “жълтите павета”, разбираме София, нейния стародавен център, усещането за управление и власт, естетика и лукс. Трудно е да се посочат толкова многозначещи паметници на културата. Недопустимо е така безпардонно да заменяме жълтите павета с асфалт. Те са застрашени като уникално сътворение в нашия хилядолетен град. Наложително е да се удостоят със статут на паметник на културата, за да ги опазим от “съвремено и мащабно мислещи и управляващи и подобни специалисти”. Нямаме историческо право да проявяваме небрежност, за да не пресушим и този извор на самочувствие.
Източник: Епицентър
