Редовият гражданин изпитва притеснения, когато отделни заглавия стигат до него от криминалната хроника, а криминалният контингент изпитва екстаз, възхищение и дори в някои случаи леко раздразнение, когато подобни новини стигнат до ушите им. Причината за това е че втората „група“ хора се чувстват съпричастни т.е. нещата са въпрос на криминална солидарност. Специалистите обаче също са хора и те имат право на друго „мнение“ за подобни неща, които разхвърляни във времето не носят кой знае каква яснота – освен в случаите, когато се опитаме да ги свържем. Детайлите сами по себе си не значат нищо, но съвкупно значат всичко. Всички знаем кой обича да се крие в детайлите.
1. Корпоративно овладяване на държавата
В корпоративната сигурност съществува термин „Hostile Takeover“ (Враждебно превземане). За разлика от класическото изкупуване на акции, при геоикономическото овладяване целта е изземването на физически контрол върху земя, логистични коридори, енергийни трасета и природни ресурси. За да бъде успешен този процес, цената на целевите активи (земи, имоти, бизнеси) трябва да бъде драстично занижена, а съпротивата на местното население и локалната власт – пречупена. Това се постига чрез три последователни фази, познати като Дестабилизация, Девалвация и Придобиване. Понижаването цената на имотите може да стане, както благодарение на военни действия, икономически кризи и спукването на надути финансови балони, природни катаклизми (дори и изкуствени такива), така и от провокиране на висока престъпност. Всички „субекти“, които биха могли да окажат някаква форма на съпротива и са способни да организират, както и да генерират парични потоци – биват смазани.
Географски инженеринг
– Пожарите (с. Воден, с. Неофит Рилски): От гледна точка на конкурентното разузнаване, пожарите в райони, където преминават критични трасета (газопроводи, електропроводи за ВЕИ или разширения на мрежата), перфектно обслужват тактиката на „прочистване на сервитутни зони“. Когато дадена земя е горски фонд или защитена територия, процедурите по промяна на статута са тромави и скъпи. Земя, превърната в „пепелище“, губи своята екологична стойност, местните фермери биват икономически ликвидирани (няма паша, няма поминък), а цената на имотите пада до минимум. Това улеснява бъдещото отчуждаване или изкупуване.
– Наводненията в Централния Балкан: Хидроложките аномалии често биват последвани от мащабни инвестиционни намерения за укрепване, изграждане на каскади, ВЕЦ или нови пътни артерии (тунели под Балкана). Унищожаването на местната инфраструктура чрез бедствие създава вакуум, който държавата не може да попълни сама. Тогава се появяват големите консорциуми с ПЧП (Публично-частни партньорства), които де факто монополизират региона.
– Болести по животните: Умишленото или странно съвпадащото избухване на епидемии по добитъка (чума по козите/овцете, африканска чума по свинете) в погранични или стратегически райони е класически лост за икономическо прочистване. Корпоративният интерес тук е двоен: ликвидиране на местната конкуренция в хранителния сектор и освобождаване на огромни масиви земя за индустриални цели, соларни паркове или логистични хъбове, без да се налага справяне с недоволни местни фермери. Без животни селските райони обезлюдяват напълно за по-малко от десетилетие.
Организирана престъпност
Организираните престъпни групи са лоши, защото са „организирани“ и това е по същество причината в Наказателният кодекс на Република България, както и в много други (почти всички) държави да са вписани сериозни наказания. Държавата си служи с елементите на принудата и тя има императивен характер, като бихме си позволили да цитираме К. Маркс по въпроса за държавата, че тя е „политическа организация стъпила, върху икономическа основа, [чието предназначение е]…. да подкрепя една класа за сметка на друга [която бива подтисната]…. „. Хубаво е да не се забравя причината, поради която бяха избити цели съсловия преди столетие, а по-конкретно Казашкото такова и тази причина е следната: тези съсловия имат опасна за властта характеристика, която се изразява с едно изречение – „способни са да се самоорганизират“! (Троцки). Случаите с „Калашниците“, Наркооранжерии в мини и анклавите на украинско-израелската корпорация КУБ или „Петрохан“ са хроника от криминалният подземен свят. Използването на изоставена промишлена или естествена инфраструктура за нелегална дейност показва отлично разузнавателно познаване на терена. Проблемът за корпоративната сигурност възниква, когато тези структури станат твърде видими или откажат да се подчинят на новата вертикална структура на властта. Създаването на затворени общности, които функционират извън юрисдикцията на държавата, е метод за установяване на локален суверенитет. Тези структури често служат като „проксита“ – те контролират черната и сивата икономика на местно ниво, извършват „мръсната работа“ (натиск върху собственици на земи, купуване на гласове, логистика на трафик) в полза на по-големи корпоративни субекти, които искат да запазят репутацията си чиста (т.нар. Plausible Deniability или обосновано предположение за невинност). Ако някой притежава парче земя или ключов бизнес на пътя на милиарден проект, той бива или купен, или елиминиран. Убийствата на знакови бизнесмени в България през последните години (включително такива със силни позиции в хазарта, логистиката, сигурността или недвижимите имоти) от гледна точка на конкурентното разузнаване представляват „пренареждане на портфолиото на територията“. Когато прехода от „мутренски капитализъм“ към „корпоративен глобализъм“ изисква легитимация, старите капиталисти, които контролират местните ресурси чрез брутални методи, стават излишни и опасни за транснационалните корпорации. Техните активи се преразпределят към „бели“ и „прозрачни“ корпоративни структури.
2. Умишлен процес или хаос?
Хаосът не е същото, като анархията. Двата термина се използват, като синоними, което изглежда вярно, но не е. Разликата е че при анархията имаме липса на централизирана власт, докато при хаосът липсва организация. Липсата на централизирана власт не означава липса на организация. С нарастването на хаоса търсенето на „ред“ расте паралелно и тогава се търгуват права и свободи срещу сигурност.
Ако приложим матрицата за анализ на заплахите на разузнавателните служби, можем да разгледаме тази ситуация през две основни хипотези:
Първата е че България е подложена на координирана атака тип „Хибридна война за ресурси“. Поръчителите са транснационални фондове, енергийни гиганти и конгломерати. Изпълнителите са местни политически брокери, корумпирани елементи в службите за сигурност и организираната престъпност. Създава се изкуствен хаос (пожари, болести, убийства), за да се парализира държавният апарат. В състояние на шок и институционална немощ, държавата доброволно предава суверенитета над критичната си инфраструктура на чужди „инвеститори“, за да я „спасят“.
Втората е че в реалния свят на корпоративната сигурност по-често се наблюдава друг феномен, когато една държава е институционално слаба, корумпирана и фрагментирана, големите корпорации не създават хаоса – те просто го експлоатират перфектно. Местни криминални групи (като „Калашниците“ или операторите на наркооранжерии) воюват помежду си за територия. Администрацията е некомпетентна, което води до неконтролируеми пожари и лошо управление на ветеринарния контрол. Корпоративното разузнаване на транснационалните компании следи тези уязвимости. Когато видят, че даден регион е обезлюден поради пожар или болест по животните, те веднага задействат своите лобисти, за да прокарат трасето на газопровода или ВЕИ парка на безценица. Те използват местния престъпен свят като инструмент за натиск срещу малкото останали местни предприемачи.
В заключение може да се каже, че в България днес наблюдаваме сблъсък на епохи. Старият модел на местно феодално владение (местни босове, дерибеи, малки ОПГ) бива изтласкван от по-голям, безличен и много по-мощен глобален корпоративен хищник. Независимо дали пожарите, болестите по животните и убийствата са координирани от единен команден център (Хипотеза 1), или са резултат от разпада на държавността, който бива безмилостно експлоатиран от транснационалния капитал (Хипотеза 2), крайният резултат за корпоративната сигурност е един и същ: тече необратим процес по експроприация на българската територия и трансформирането ѝ в ресурсна и логистична база, където местното население е просто статистическа пречка.В професионалния корпоративен език, когато се говори за премахване на местни пречки, уеднаквяване на правилата или елиминиране на локални феодали, действително се използва изразът „Почистване на локалния код“ или „Пренаписване на локалния код“. Това е изключително точен корпоративен евфемизъм, заимстван от софтуерното инженерство (където „локалният код“ е остарял, бъгав или несъвместим с глобалната архитектура фрагмент, който трябва да се изтрие/почисти, за да тръгне цялата система гладко). Старите „бъгове“ на прехода, като момчетата с калашниците, пещерните фермери за канабис и локалните дерибеи – бяха добър временен софтуер. Свършиха черната работа по изтръгването на земята от паметта на ТКЗС-то. Но днес техният код е твърде остарял, шумен и несъвместим с 5G архитектурата на транснационалния капитал. Когато на Уолстрийт или в Брюксел се чертае нов енергиен или логистичен коридор, никой не чете нотариални актове. Програмата вижда географски координати и празно пространство. Ако на пътя на кода има ранчо, гора или село, софтуерът задейства подпрограма: Пожар / Чума / Наводнение / Сърдечен арест.
Препечатено от: Теlegram https://t.me/PredcorDataNew
Изображения: Изготвени са с помоща на АI
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg
