В събота, на 26.09.2026 г. в местността „Лакатнишки скали“, пред паметника на Септемврийци, се проведе честване на 103 години от Септемврийското въстание, организирано от Движение „23-ти септември“
Септемврийското въстание е масово народно въстание в България през 1923 година, избухнало във връзка с насилственото сваляне на правителството на Българския Земеделски Народен Съюз чрез военния преврат от 9-ти юни 1923 година, установяването на фашистка диктатура, масовите репресии на новата власт срещу членове и симпатизанти на БЗНС и БКП, както и развилнялата се мащабна икономическа криза. Въстанието се ръководи от Българската Комунистическа Партия с подкрепата на БЗНС, като е запланувано за нощта между 22-23-ти септември. На някои места то избухва преждевременно заради опитите на властта да го предотврати посредством залавяне на националните ни местни ръководители на двете партии. Въстанието придобива най-масов характер в Северозападна България, където броя на активните участници в боевете достига почти 10 000 души, а въстаниците успяват да завземат множество градове и села, включително град Фердинанд (днес Монтана). Изпращането на многохилядната и добре въоръжена войската и шпицкоманди (главорези наемници, главно от ВМРО), освободена след потушаването на въстанието в останалите части страната (където то поради преждевременното си избухване не успява да придобие масов и единен характер) не позволява на въстаналите да продължат настъплението си и до 28-ми септември последните отряди от въстаници са разбити. След края на въстанието страната е разтърсена от едни от най-жестоките репресии в историята ѝ – според различни източници по време на въстанието и след края му са избити и екзекутирани 5 000 – 30 000 души, а над 15 000 са заловени и изпратени в политзатвори. През 1924 година БКП, БКМС и другите комунистически организации са забранени със Закона за Защита на Държавата, която отприщва нови вълни от репресии.
В района на Осиково (днес Миланово) въстанието избухва на 23-ти септември под ръководството на Симеон Трупльов. Въстаниците, на брой около 120 души, бързо завземат местната община и други ключови сгради и съоръжения в района, като след като подсигуряват Осиково се взема решение да се настъпи към гара Лакатник, за да саботират ЖП линиите и да спрат транспортирането на войски към Врачанско и Фердинадско. На 24 септември въстаническите отряди се насочват към гарата от различни направления, като там се сблъскват с пристигналата вече правителствена войска. Отрядите на Ангел Глогов и Величко Рагев успяват да прекъснат железопътната линия в местността „Варианта“. През нощта на 25-ти септември към района пристига друга правителствена част, която се придвижва през Елисейна и мина Плакалница, откъм тила на въстаниците. След продължителен обстрел на Осиково с картечници и артилерия правителствената войска завзема селото. Болшинството от въстаниците са заловени и са отведени към гара Лакатник, като сред тях са Милан Петров, Стефан Трифонов, Йордан Куртев, Димитър Бояджиев. През нощта на 26-ти септември те са откарани на Лакатнишките скалите, където са разстреляни и хвърлени в пропастта долу. Това слага окончателен край на въстанието в района. На мястото, където са разстреляни, през 50-те години е издигнат величествен мемориал, в чиято крипта са положени костите на убитите. Село Осиково по-късно е прекръстено на село Миланово в памет на Милан Петров.
Преди отбелязването на 103 години от тези събития се проведе мащабна реставрация на мемориала, който след началото на „демократичните промени“ от 1989 многократно е ставал обект на вандализъм, било то с политически или неполитически характер. Премахнати бяха графитите, нарисувани по мемориала, почистена от неонацистка символика страничната плоча-надпис, а плочата с имената на загиналите, строшена преди години с чук, беше възстановена.
Въпреки лошото време десетки хора от околните населени места, както и от други части на страната участваха в събитието, за да отдадат почит на загиналите през онзи бурен септември. В честването се включиха представители на Българския Комунистически Младежки Съюз, на комунистически и леви движения и други.
Реч изнесе Александър Николов от Движение „23-ти септември“, който разясни историческите факти относно от предпоставките, избухването, хода и потушаването на въстанието в цялата страна, както и подробности относно въстанието в Осиково. Кмета на село Миланово Тихомир Георгиев също произнесе слово, в което той изрази възмущението си от вандалските прояви върху мемориала в последните повече от 35 години, като обяви че ще действа за опазването и поддържането в добър вид ново реставрирания паметник. Изказване направи и госпожа Цветана Динова, автор на множество книги за историята на село Миланово, която разясни детайли около въстанието в района и разстрела на четиримата.
Събитието приключи с изпяване на песента „Септемврийци“ от участниците и с поднасяне на цветя пред новопостроената плоча.
Автор: Димитър Попов
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
