На 7 юли 1835-та година в село Горни Турчета, днес квартал на Бяла черква, се ражда едно момче, което при кръщението получава името Киро Петков Занев. Историята ще го запомни като Бачо Киро.
До Освобождението остават още 43 години.
До Априлското въстание – 41 години.
А до неговата гибел – почти 41 години.
Когато се ражда Бачо Киро, България вече 438 години се намира под османска власт.
Населението на българските земи се оценява на около 4 милиона души.
Само около между 10 и 15% от българите умеят да четат и пишат.
В повечето села няма училища.
Именно затова професията учител има огромно, почти свещено значение.
Бащата на Киро Занев – Петко Занев, умира когато Киро е още дете.
Семейството живее скромно, но въпреки тегобите на ежедневните селски задължения момчето проявява необикновена любознателност. Първите си знания то получава в местното килийно училище, а по-късно продължава обучението си в Калофер, при известния възрожденски учител даскал Ботьо Петков – баща на бъдещия поет Христо Ботев.
Още като млад Бачо Киро започва да даскалува.
Работи в Бяла черква, в Мусина, във Вишовград, в Горско Косово и в други селища около Търново. Според различните изследвания през живота си преподава в над 10 населени места.
Какво означава това за възрожденския учител?
Непрекъснати пътувания между отдалечените селища, често пеша, налагащи понякога да изминава по 20–30 километра дневно.
Но Бачо Киро не е само учител!
Той е и един от най-добрите народни просветители на своето време.
Организира читалища!
Поставя театрални представления!
Пише стихотворения!
Събира народни песни!
Изработва със собствени средства учебните помагала и материали!
Особено известни стават неговите пътешествия.
Между 1864 и 1875 година той обикаля почти всички български земи.
Посещава:
- Рилския манастир;
- Света гора;
- Цариград;
- Пловдив;
- Сливен;
- Котел;
- Търново;
- Габрово;
- Троян;
- Ловеч.
По време на тези пътувания изминава вероятно над 5000 километра – огромно разстояние за XIX век.
По време на своите обиколки Бачо Киро записва всичко, което вижда.
Описва манастири.
Училища.
Обичаи.
Диалекти.
Поминък.
Църкви.
Природни забележителности.
Неговите пътеписи са сред първите истински пътеписи в българската литература. Те притежават не само литературна, но и историческа стойност. И са част от нещо велико и много по-голямо: след създаването на Българската екзархия през 1870 година в българските земи започва нов духовен и патриотичен подем. Училищата, църквите и читалищата се увеличават, а революционните комитети растата по брой и по численост.
Именно в такава обстановка Бачо Киро започва да съчетава своята просветителска дейност с революционната.През 1875-та година, достигнал върховете на своята просветителска мисия, вече 40-десет годишен, той е сред най-уважаваните учители в Търновския край.
Но идва моментът на съдбовния избор: да остане учител или да се посвети изцяло на революцията, да се превърне в революционер?
Бачо Киро избира второто.
И това решение ще го превърне в една от най-светлите личности на Българското възраждане.
На 29-ти април 1876-та година четата на Поп Харитон и Бачо Киро заема отбранителни позиции в Дряновския манастир „Свети Архангел Михаил“. Манастирът се намира на около 5 километра югозападно от Дряново, в тясното дефиле на река Дряновска. Разположен е върху естествено защитено възвишение, заобиколено от стръмни скални склонове. За революционерите това е една от малкото позиции, която позволява продължителна отбрана.
Четата наброява приблизително 200 души.
По различни сведения въоръжени с модерни пушки са едва около 120–140 души.
Останалите разполагат със:
- кремъчни пушки;
- пищови;
- ятагани;
- ножове;
- брадви.
Боеприпасите също са ограничени.
Средно един четник носи между 30 и 60 патрона.
При интензивен бой това количество може да бъде изразходвано само за няколко часа.
На следващия ден започват първите атаки.
Османските части първоначално подценяват въстаниците. Предполагат, че манастирът ще бъде превзет с един щурм.
Това не се случва.
Четниците използват всяко прикритие.
Стрелят през тесните прозорци.
Използват дебелите каменни зидове.
Пестят боеприпасите.
Водят огън само от близка дистанция.
След първите неуспешни атаки османското командване започва да увеличава обсаждащите си сили. Към редовната армия се присъединяват башибозушки отряди от околните райони.
Общият брой на обсаждащите постепенно достига между 8 000 и 10 000 души.
Военното превъзходство е повече от 40 към 1.
Подобно съотношение рядко се среща в историята на българските въстания.
Освен жива сила османците разполагат и с артилерия.
В района са докарани няколко оръдия.
Те започват да обстрелват манастирските сгради.
Част от покривите се разрушават.
Възникват пожари.
Някои помещения стават неизползваеми.
Но дебелите каменни зидове издържат.
По време на обсадата Бачо Киро не изпълнява само бойни задачи.
Свидетелства на оцелели четници разказват, че той непрекъснато обикаля отбранителните позиции.
Насърчава по-младите.
Разпределя останалите патрони.
Помага за превързването на ранените.
Като учител той е свикнал да вдъхва увереност, а сега прави същото и на бойното поле.
Всеки ден положението става по-тежко.
Храната почти свършва.
Водата също започва да не достига.
Манастирският кладенец не може да осигури достатъчно вода за всички защитници.
Много от четниците вече са ранени.
Някои продължават да се сражават въпреки тежките си рани.
Обсадата продължава девет дни – от 29 април до 7 май 1876 година.
За този период срещу защитниците са извършени многократни щурмове.
Всеки от тях е отблъснат с големи загуби за нападателите.
Точният брой на убитите османски войници не е известен, но според различни сведения загубите им са значително по-големи от тези на въстаниците през първите дни на обсадата.
Към 7 май боеприпасите практически са изчерпани.
Храната е свършила.
Голяма част от сградите са разрушени.
От приблизително 200 четници, които влизат в манастира, десетки вече са убити или тежко ранени.
След девет дни непрекъснати боеве положението изглежда безнадеждно.
Поп Харитон и Бачо Киро разбират, че по-нататъшната отбрана е невъзможна.
Взема се тежкото решение.
През нощта останалите живи четници да направят пробив през османския обръч.
Това е единственият шанс поне част от тях да оцелеят.
Но за Бачо Киро съдбата вече е подготвила друго изпитание.
След пробива той ще бъде заловен.
А пред османския съд ще произнесе едни от най-достойните думи в историята на Българското възраждане.
През нощта на 7 срещу 8 май 1876 година останалите живи защитници на Дряновския манастир вземат решение да напуснат обсадената обител.
Планът е прост.
Под прикритието на нощта четниците да се разделят на малки групи.
Да преминат през гората.
Да се насочат към Тревненския и Габровския Балкан.
Да се укриват поединично.
Но османските части вече са обкръжили изходите.
По време на пробива Поп Харитон е тежко ранен.
Той не успява да се измъкне.
Попада в плен.
По-късно умира от раните си.
Така завършва животът на един от най-героичните водачи на Априлското въстание.
Бачо Киро първоначално успява да се откъсне от преследвачите.
Заедно с малка група четници няколко дни се укрива из горите.
Движат се почти без храна.
Преминават през стръмни планински участъци.
Изминават десетки километри.
Надяват се да достигнат по-безопасен район.
На 12 май 1876 година Бачо Киро е заловен.
Според различните сведения това става след предателство или след случайна среща с османски части.
Той не оказва безсмислена съпротива.
Знае, че е разпознат.
Отведен е първо в Търново.
След това е изправен пред извънреден съд.
Процесът започва в края на май 1876 година.
Заедно с него са съдени десетки участници във въстанието.
Обвинението е тежко.
Въоръжено въстание срещу Османската империя.
Наказанието е предварително ясно.
Смърт чрез обесване.
По време на разпитите османските власти се опитват да получат признания за организацията на въстанието.
Очакват обвиняемите да молят за помилване.
Бачо Киро постъпва по съвсем различен начин.
Той спокойно заявява, че сам е участвал във въстанието.
Не прехвърля вината върху други.
Не моли за милост.
Не се отказва от убежденията си.
Пред съда произнася една от най-запомнящите се речи в историята на Българското възраждане.
В различните преписи тя има малки различия, но смисълът остава един и същ.
Той заявява, че не съжалява за участието си във въстанието.
Че е действал по съвест.
И че ако има още един живот, би го посветил отново на свободата на България.
Тези думи по-късно ще бъдат препечатвани в десетки книги и учебници.
Османският съд не променя предварително взетото решение.
Бачо Киро е осъден на смърт чрез обесване.
Присъдата трябва да бъде изпълнена публично.
Целта е да се всее страх сред населението.
Вместо това неговото достойно поведение оставя дълбоко впечатление както сред съвременниците му, така и сред следващите поколения.
На 28 май 1876 година (9 юни по нов стил) присъдата е изпълнена. Бачо Киро е обесен в Търново.
Той е само 40-годишен.
Учителят.
Пътешественикът.
Поетът.
Просветителят.
Човекът, който е можел да остане в училището и да продължи спокойно живота си.
Но избира друго.
Избира да застане редом с учениците и сънародниците си в борбата за свобода.
След смъртта му неговото име започва да живее не само в спомените на хората, които са го познавали.
То се превръща в символ на българския учител, за когото просветата и свободата са две страни на едно и също дело.
И така, на 28 май 1876 година (9 юни по нов стил) животът на Бачо Киро приключва.
Но започва неговото безсмъртие в българската история.
Той живее едва 40 години и 10 месеца.
Учителства приблизително 20 години.
Участва активно в революционното движение по-малко от една година.
А във въстаническите действия – само няколко седмици.
Въпреки това името му остава редом с най-големите герои на Българското възраждане.
Бачо Киро е различен от повечето революционери.
Той не е професионален войвода.
Не е военен.
Не е богат търговец.
Не е духовник.
Той е народен учител.
Именно това прави неговия избор толкова значим.
През XIX век учителят е човекът, който изгражда бъдещето на народа чрез знание.
Бачо Киро показва, че когато е необходимо, учителят може да защитава народа си и с оръжие.
Неговото литературно наследство също заслужава внимание.
Той оставя:
- пътеписи;
- стихотворения;
- описания на български селища;
- етнографски бележки;
- народни песни;
- лични записки.
Особено ценни са неговите пътеписи от Рилския манастир, Света гора, Цариград и други български земи.
Те са сред първите български произведения, които съчетават лични впечатления с описание на природата, историята и бита.
За историците тези текстове представляват важен извор за живота през 60-те и 70-те години на XIX век.
След Освобождението през 1878 година паметта за Бачо Киро започва постепенно да се увековечава.
Неговото име получават:
- град Бяла черква издига негов паметник;
- училища;
- читалища;
- улици;
- туристически дружества;
- културни институции.
В Дряново и в Дряновски манастир ежегодно се провеждат възпоменателни чествания за героичната отбрана през 1876 година.
Днес Дряновският манастир е един от най-посещаваните исторически обекти в България.
В неговия музей се пазят:
- оръжия на четниците;
- лични вещи;
- документи;
- фотографии;
- възстановки на отбраната;
- експозиции, посветени на Поп Харитон и Бачо Киро.
Всяка година хиляди ученици посещават това място, за да научат историята на деветдневната отбрана.
Ако сравним Бачо Киро с други големи дейци на Възраждането, ще видим една интересна особеност.
- Васил Левски изгражда комитетската организация.
- Георги Бенковски организира въстанието в Четвърти революционен окръг.
- Христо Ботев повежда последната голяма чета.
- Бачо Киро показва, че българската интелигенция не остава встрани от борбата, а участва в нея редом с народа.
Така той се превръща в символ на възрожденския учител – човек, който възпитава с личен пример.
Историята ни оставя и още един важен урок.
Бачо Киро не е човек на високите длъжности.
Не е генерал.
Не е министър.
Не е владетел.
Той е обикновен учител от малък възрожденски град.
Но когато настъпва решителният момент, именно такива хора се оказват гръбнакът на националното движение.
Това е причината повече от 150 години след неговата гибел името му да продължава да се произнася с уважение.
Ако трябва с едно изречение да определим мястото на Бачо Киро в българската история, то би било следното:
Той доказа, че просветата и свободата не могат да бъдат разделени. Учителят, който изгражда духовно народа, трябва да бъде готов да го защити и в най-тежките дни.
Затова Бачо Киро остава не само герой на Априлското въстание.
Той остава един от най-достойните образи на Българското възраждане – човек, който до последния си миг остава верен на своя народ, на своите ученици и на своята клетва.
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
