- Бюджет с дефицит от 12 милиарда лева предложиха служебният премиер Гълъб Донев и финансовият министър Росица Велкова. Това прави 6.4% от очаквания брутен вътрешен продукт, чиято стойност се очаква да достигне 184.4 млрд. лв., при запазване на сегашната данъчна система, без да се въведе облагане за свръхпечалбите.
„За да постигне бюджетен дефицит, служебното правителство избра да повиши приходите. Представихме идеите си, за да информираме партиите за нашите виждания и да им дадем време за реакции. Тъй като решението относно ключовите аспекти е право и отговорност на народните представители, за нас беше важно да знаем какво е тяхното становище. Тази седмица двете най-големи коалиции обсъдиха своите виждания за бюджет 2023. От заявеното от тях стана ясно, че не подкрепят предложените законодателни промениот служебното правителство.
При ясно заявената липса на параментарна подкрепа, внасянето на бюджет с дефицит от 3% спрямо БВП би било обречено на провал. Служебнотто правителство реши да внесе проект за бюджет за 2023 г. на база действащото законодателство, оформено на база законодателните промени на последните Народни събрания“, каза премиерът Гълъб Донев.
Финансовият министър посочи, че това означава необходимост от теглене на заеми в общ обем 13 милиарда лева през тази година и в края на годината държавният дълг ще бъде 46.8 милиарда лева или 25% спрямо БВП.
Такъв бюджет отразява последователната позиция на Министерство на финансите, че без промяна в политиките, заложените през миналата година, автоматични повишения на разходите за тази, каквито са инвестициите по плана за възстановяване, учителското увеличение на заплатите, индексирането на пенсиите от 1 юли и т.н. ще доведат до рекордния дефицит. Прогнозата също показва неверните твърдения на „Продължаваме промяната“, че когато има увеличение на брутния вътрешен продукт, автоматично с някаква пропорция, задължително растат и приходите. Действителността показва, че заложените разходи са с 11 милиарда лева по-високи от миналогодишните, докато приходите растат само с 6 милиарда лева.
Сега „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ ще се изправят пред реалните последствия от фискалната политика, която налагаха миналата година, и факта, че въпреки увеличението на БВП с цели 19 млрд. лв. бюджетът върви към свръхдефицит.
Ще се изправят и пред още един тест – еврозоната или хората.
Ако управляващите, които и да са те, тръгнат към светкавично овладяване на дефицита до 3% спрямо брутния вътрешен продукт, само чрез корекции в разходната част, това ще означава сериозно свиване на държавните инвестиции и други видове разходи, а това създава риск да се повторят грешките от 2009 и 2010 година.
Тогава първото правителство на ГЕРБ, гонейки приемане в чакалнята на еврозоната, също си постави за цел да балансира бюджета в рамките само на една календарна година, но единствено успя да депресира икономиката и да удвои безработицата, прогонвайки 350 хил. души извън България. При наличието на стария опит, повтаряне на същото ще бъде чиста проба издевателство върху средната класа, дребния бизнес и най-уязвимите групи от обществото в преследване на еврозоната и то при положение, че за въвеждането на еврото е много вероятно да се организира и референдум.
Опитът показва, че резките свивания на бюджетния дефицит създават единствено шокове и поради това далеч по-подходящо е държавата да приеме една година с дефицит над допустимия праг на еврозоната, който е 3% спрямо БВП, признавайки реалността, че в еврозоната няма да може да се влезе и през 2025 година.
В същото време трябва да се създаде нагласа, че дебалансирането на осигурителнта система не може да продължава безкрайно и колкото да е неприятно, страната ще се нуждае от вдигане на осигурителната тежест, за да се свие разликата между постъпления и плащания за пенсии.
Известни икономии може да се постигнат, ако управляващите отхвърлят призива на учителския синдикат за увеличаване на заплатите със задна дата и го отложат примерно за 1 септември, точно преди да започне новата учебна година. Това би спестило близо половин милиард лева. Други 1.2 млрд. лв. може да се свият, ако индексирането на пенсиите също се отложи за 1 октомври. Причината е, че така ще стане една пълна година, в която пенсиите са изложени на новата инфлация. Сумата на тези спестявания прави 1% от брутния вътрешен продукт. Икономия може да се постигне и от традиционното неизпълнение на публичната инвестиционна програма. Това обаче не означава държавата да пести самоцелно от инвестиции, а да се ограничи от извънредните разходи, които традиционно се случват през декември.
Големият извод обаче е, че без по-високи данъчни или осигурителни ставки бюджетният дефицит едва ли ще може да се ограничи в средносрочен план.
