Само за две седмици ударите по украинската пристанищна инфраструктура постигнаха онова, което Киев доскоро представяше като невъзможно — корабособствениците временно спряха да изпращат съдове към черноморските пристанища на Украйна. Не украинското правителство затвори портовете. Не беше обявена официална морска блокада. Пазарът сам произнесе присъдата си: рискът стана прекалено голям, застраховката — прекалено скъпа, а човешкият живот — прекалено несигурен.
До този момент в украинските пристанища ежедневно са влизали средно по четири-пет кораба. На 23 юли 2026 година входящият трафик за аграрни товари практически спря. Украинският министър на аграрната политика Тарас Висоцки потвърди, че решението е взето от корабособствениците заради засилените руски атаки. По оценки, цитирани от международните агенции, около една трета от украинския черноморски капацитет за износ на зърно е засегнат. Това е тежък икономически удар, особено в разгара на жътвата. Но не е равнозначно на окончателно „зануляване“ на целия украински износ, защото остават дунавските пристанища, железопътните връзки, сухопътните коридори и възможността част от товарите да бъдат пренасочвани през румънското пристанище Констанца.
И ето че Киев веднага откри най-удобния щит — гладното дете.
Не украинската хазна. Не приходите от износ. Не интересите на големите аграрни компании. Не загубите на търговците. Не застрахователните премии. Не военната логистика, която неизбежно съжителства с гражданската инфраструктура в страна, водеща война.
Не.
Изведнъж Киев заговори от името на Африка, Азия, Близкия изток и Латинска Америка.
Изпълняващият длъжността украински външен министър Андрий Сибига обяви, че Русия държи световната продоволствена сигурност за заложник и че милиони семейства „могат да се сблъскат“ с поскъпване и глад. Посланието беше отправено точно преди поисканото от Украйна заседание на Съвета за сигурност на ООН на 27 юли. Съвпадението е твърде удобно, за да бъде пренебрегнато.
„Могат да се сблъскат.“
Каква великолепна дипломатическа формула!
Не „ще гладуват“. Не „доставките са прекратени“. Не „на пазара няма заместители“. А… „могат!“.
Могат да се покачат цените. Може да се задълбочи несигурността. Може уязвимите държави да пострадат. Всичко това действително е възможно. Но с думата „може“ всяка политическа пропаганда си купува свобода от отговорност. Пророчеството е достатъчно страшно, за да произведе заглавия, и достатъчно неопределено, за да не подлежи на проверка.
Нека обаче не изпадаме в обратната лъжа. Нарушаването на украинския износ не е без значение. Украйна остава важен световен износител на зърнени култури. Преди последната ескалация тя осигуряваше приблизително 6 процента от световния износ на пшеница и около 11 процента от износа на царевица. Световната продоволствена програма също подчертава значението на украинските доставки за световните пазари. Когато голям износител отпадне внезапно, цените могат да се повишат, транспортните разходи нарастват, а най-бедните държави плащат най-тежката сметка.
Но от това не следва, че всеки украински кораб храни гладуващите, че всяка украинска търговска пратка е хуманитарна помощ и че без украинското зърно светът мигновено ще остане без хляб.
Кои бяха сред най-големите купувачи на украинска пшеница през последните сезони? Египет и Алжир — големи, платежоспособни държави, които купуват на международните пазари от Украйна, Русия, Европейския съюз и други производители. Те не са безпомощни получатели, чакащи милостиня на пристанището. Те са търговски клиенти, които сравняват цени, качество, транспортни разходи и политически риск. Данните за предходния маркетингов сезон посочват приблизително 2,1 милиона тона украинска пшеница за Египет и около 1,9 милиона тона за Алжир, а през сезон 2025–2026 Египет отново се нарежда сред водещите купувачи.
Истинските огнища на глад — Сомалия, Йемен, Южен Судан и други бедстващи региони — зависят не просто от обикновени търговски договори, а от международно финансирани хуманитарни програми, дарения, логистични операции и дейността на Световната продоволствена програма. Да, част от помощта може да включва украинско зърно. Но това е различен механизъм от нормалната продажба на стока срещу пари. Хуманитарният кораб не е същото като търговския кораб. Дарението не е същото като износа. Гладният човек не бива да бъде използван като рекламно лице на всеки аграрен контракт.
И тук стигаме до въпроса, от който украинската дипломация бяга като от огън.
Когато руски удар спре украинското корабоплаване, това е „продоволствен терор срещу цялото човечество“.
А когато украински дронове атакуват танкери, помощни и търговски съдове по руските морски маршрути, какво е това?
Борба за свобода?
Законна военна стратегия?
Допустимо прекъсване на логистиката?
Украинските атаки доведоха до сериозни ограничения на корабоплаването в Азовско море — маршрут, през който преминава приблизително една четвърт от руския зърнен износ. Бяха засегнати движението през Керченския проток, Донско-Азовския канал и обслужването на плитководните руски пристанища. Русия беше принудена да търси пренасочване на товари, а по-късно бяха въведени и нощни ограничения в Новоросийск — пристанище, което само по себе си обработва около една трета от руския зърнен износ.
Русия е сред най-големите, а през редица сезони и най-големият износител на пшеница в света. Следователно, когато се нарушава руският зърнен трафик, последиците за международните цени не изчезват само защото атакуващата страна е Украйна.
Пшеницата няма националност, когато влиза във фурната.
Гладът не пита дали корабът е отплавал от Одеса, Ростов или Новоросийск.
Цената на хляба не се интересува кой е написал по-въздействащ пост в социалните мрежи.
Но украинската пропаганда настоява светът да приеме следната морална аритметика: украинското зърно е хуманност, руското зърно е военен ресурс; украинското пристанище е свещен граждански обект, руското пристанище е законна цел; ударът срещу украинска логистика е терор, ударът срещу руска логистика е подвиг.
Не, господа!
Или гражданското корабоплаване трябва да бъде защитавано и от двете страни, или никой няма право да се наметва с плаща на спасител на човечеството.
Или зърнените маршрути са част от световната продоволствена сигурност, или не са.
Или атаките срещу търговски съдове са недопустими, или тяхната оценка не може да зависи от знамето на нападателя.
Тук е същината на украинското двуличие. Не в това, че Киев предупреждава за опасност от поскъпване — такава опасност съществува. Не в това, че защитава собствените си пристанища — всяка държава би го направила. А в опита собствената икономическа болка да бъде представена като единствената болка на света, докато икономическите и продоволствените щети, нанасяни на противника, се възпяват като стратегически успех.
Украйна не може единайсет дни да нарушава руското корабоплаване и на дванайсетия ден да се яви пред ООН като девствен пазител на свободата на моретата.
Не може да атакува маршрут, по който минава една четвърт от руския зърнен износ, а после да обявява, че само украинските пристанища имат отношение към глада.
Не може да използва морски дронове срещу търговския трафик и едновременно да настоява, че всяко посегателство срещу нейните кораби е нападение срещу цялото човечество.
Това не е принцип. Това е привилегия, която Киев сам си присвоява.
Но и Москва не трябва да подарява на Киев моралната трибуна, към която той толкова настървено се стреми. При последната вълна от руски удари беше поразен кораб с царевица край Одеса и загинаха десет души, сред които чуждестранни моряци и украински морски пилот. Русия заявява, че атакува инфраструктура и кораби, обслужващи украинските въоръжени сили, но твърденията за конкретното военно предназначение на всеки поразен обект невинаги могат да бъдат независимо проверени. Смъртта на моряци върху граждански кораб не е пропагандна подробност, която може да бъде заметена под масата. Тя е човешка трагедия и политически подарък за украинската дипломация.
Защото онзи, който иска да разобличи лицемерието на противника, не трябва да му предоставя доказателствени снимки.
Онзи, който твърди, че воюва срещу военната логистика, трябва ясно да различава военния транспорт от обикновения търговски кораб.
Онзи, който иска да защити собствения си аграрен износ, не трябва да превръща Черно море в пространство, в което нито един капитан не знае дали ще стигне жив до следващото пристанище.
Не бива да се приветстват предложенията за „пълна блокада“ на Одеса и за пренасяне на ударите към дунавските пристанища. Това може да звучи гръмко в телеграмните канали, но Дунав не е затворена украинско-руска локва. Той е международна река, жизненоважна за множество европейски държави. Една безконтролна ескалация там може да засегне румънски териториални води, международни екипажи, граждански товаропотоци и държави, които формално не участват във войната. Войната лесно преминава границата, когато самоувереността изпревари разума.
Да, Украйна проявява фрапиращо двуличие.
Да, нейното обвинение в „продоволствен терор срещу целия свят“ е подбрано за международна сцена и е произнесено в момент, който обслужва предстоящото заседание на Съвета за сигурност.
Да, Киев премълчава собствените си действия срещу руския аграрен и търговски трафик.
Да, той използва глада в Африка като морален декор около икономическите си интереси.
Но отговорът на тази лъжа не трябва да бъде друга лъжа.
Украинският морски износ не е напълно унищожен. Светът няма автоматично да остане без хляб. Други производители могат да компенсират част от недостига. Но внезапното отпадане на украински или руски количества може да повиши цените, да разклати пазарите и да удари най-бедните страни. След съобщенията за ограниченията в руските и украинските маршрути европейските фючърси на пшеницата реагираха с ръст, което показва колко чувствителен е пазарът към заплахата и от двете страни на Черно море.
Истината е проста.
Не само Русия държи лостове върху световната продоволствена сигурност.
Не само Украйна ги държи.
Двете воюващи държави са огромни износители и всяка атака срещу техните пристанища, кораби, складове и транспортни коридори се отразява отвъд бойното поле.
Затова нека Сибига не говори така, сякаш украинската ракета произвежда справедливост, а руската — единствено глад.
Нека Киев не се крие зад лицата на африканските деца, докато неговите дронове нарушават доставките на зърно към същите международни пазари.
Нека Москва не нарича всеки кораб военна цел само защото влиза в украинско пристанище.
И нека международните институции престанат да измерват морала според това коя страна е техен съюзник.
Защото хлябът не е украински аргумент.
Не е руски аргумент.
Не е оръжие за заседанията на ООН.
Хлябът е границата, отвъд която политическото лицемерие започва да мирише не на дипломация, а на човешка кръв.
И когато Киев пита кой държи света за заложник, отговорът трябва да бъде произнесен високо, ясно и без страх:
Всеки, който удря чуждите зърнени маршрути, но обявява собствените си за свещени.
Всеки, който превръща търговския кораб в мишена, а след това гладуващото дете — в плакат.
Всеки, който иска за себе си правото да воюва без ограничения, но изисква от противника ограничения без право на война.
Това е истинският продоволствен терор.
Не само взривът в пристанището.
А лъжата, че една и съща постъпка е престъпление, когато я върши врагът, и добродетел, когато я вършим ние.
