ОБРЪЩЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ПОДПИСКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПАМЕТНИКА
НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ
КЪМ ГРАЖДАНИТЕ, УЧАСТВАЩИ В ИНИЦИАТИВАТА,
НО СЪЩО И КЪМ ОНЕЗИ,
КОИТО СТОЯТ НАСТРАНА!
Граждани на София, граждани на България — времето изтича! Подписите се събират мъчително бавно, инициативата се задъхва, а часовникът на историята тиктака срещу нас. Паметникът стои разкъсан, изнесен, обезглавен — и ако ние не действаме сега, той ще бъде загубен завинаги.
Днес не общината, не държавата, не институциите — ние сме щитът, ние сме стената, ние сме последната линия между паметта и забравата! Ала нашата сила е разпиляна, нашата воля — бавна, нашият напор — недостатъчен.
Подписката върви като ручей, а трябва да бъде порой. Хиляди стоят настрана — време е да се включат! Стотици събират лениво — време е да ускорят! Десетки чакат някой друг да свърши делото — време е да разберат, че няма друг.
Всеки ден забавяне е удар срещу паметта. Всеки пропуснат подпис е гвоздей в ковчега на нашето наследство. Всеки час без действие е победа за забравата.
Затова казвам с гласа на гражданския дълг:
Мобилизация!
Сега!
Пълна!
Без остатък!
Да се включат всички, които досега са мълчали!
Да се изправят всички, които са чакали!
Да препускат всички, които са се движили като в сън!
Да съберем подписите в срок, да спасим паметника, да върнем историята на на нейното място!
Това е нашият момент. Това е нашият дълг. Това е нашият глас.
И ако ние не извисим гласът и юмрука си, никой няма да го направи вместо нас!
Но знайте и това: Ако се окажем недостойни… Ако се окажем мудни… Ако се окажем безсилни да съберем нужните подписи… Тогава подписката ще трябва да бъде прекратена.
И това — това би било срам, който ще тежи като камък върху нашето поколение. Това би било позор, който ще се помни по-дълго от самия паметник. Това би било рана, която няма да зарасне, защото ще знаем, че не врагът ни е победил — а нашата собствена леност.
Да допуснем ли такъв край? Да оставим ли историята да ни сочи с пръст? Да позволим ли на бъдещите поколения да кажат: „Те имаха шанс! И го проиграха!“?
Не! Не и докато имаме глас! Не и докато имаме воля! Не и докато можем да действаме!
Затова събирайте, събирайте, събирайте!
