Съединените щати се отказват от ръководството на две ключови командвания на НАТО – съвместните сили в Неапол и в Норфолк, щата Вирджиния. В рамките на следващите месеци постовете ще бъдат поети съответно от висши офицери от Италия и Великобритания. В замяна американците ще поемат командването на военноморските сили на Алианса от британците и ще запазят стратегическия пост на върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа (SACEUR).
Решението, потвърдено от представител на НАТО пред агенция Франс прес, се представя като част от договорено преразпределение, целящо европейците да поемат по-значима роля в отбраната на собствения си континент.
Но зад дипломатичния тон стои по-дълбок въпрос:
Става ли дума за стратегическа реорганизация или за постепенно изтегляне на САЩ от европейската сцена?
ФОКУСЪТ СЕ ИЗМЕСТВА: ОТ ЕВРОПА КЪМ ИНДО-ТИХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН
Новината идва на фона на ясно заявената промяна в стратегическите приоритети на Вашингтон. В последната си Национална стратегия за отбрана САЩ открито посочват Индо-Тихоокеанския регион като водещ приоритет.
Еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс подчерта по време на дебат в Европейския парламент, че Европа трябва да бъде готова да поеме по-голяма отговорност за своята конвенционална отбрана.
„Те го казаха ясно – очакват от нас да поемем отговорност за собствените си отбранителни способности“, заяви той.
Тук логично възниква въпросът:
Дали това е покана за европейска автономия или сигнал, че американският военен чадър вече няма да бъде толкова безусловен?
ЗАВИСИМОСТТА, КОЯТО ЕВРОПА ТРЯБВА ДА ПРЕОДОЛЕЕ
Кубилюс бе категоричен, че в момента Европейският съюз е зависим от САЩ в редица стратегически способности – от космическо разузнаване до въздушно презареждане.
„Трябва да сме готови да ги заменим със собствени способности. Това трябва да бъде наш стратегически приоритет“, заяви той.
Това признание звучи почти като диагноза:
Как е възможно след десетилетия на интеграция и икономическа мощ Европа да не разполага със самостоятелни стратегически капацитети?
И защо тази тема става спешна едва когато САЩ насочват погледа си към Китай?
ОТСЛАБВАНЕ НА НАТО ИЛИ ПРЕОФОРМЯНЕ?
От Брюксел подчертават, че по-голямата европейска отговорност не означава отслабване на Алианса. Напротив – целта била укрепване на европейския стълб вътре в НАТО.
„Алиансът остава основата на колективната отбрана“, заяви Кубилюс.
Но тук стои стратегическата дилема:
Може ли НАТО да остане същият Алианс, ако балансът между САЩ и Европа се промени?
И дали преразпределението на командните постове не е първата крачка към нова архитектура на сигурността?
НЕАПОЛ, НОРФОЛК И СИМВОЛИКАТА НА КОМАНДВАНИЯТА
Командванията в Неапол и Норфолк не са просто административни структури. Те са символи на американското военно лидерство в Европа и Атлантика.
Прехвърлянето им към Италия и Великобритания означава повече от кадрова рокада. То е знак, че Вашингтон очаква Европа да носи по-голям товар – не само политически, но и военен.
Готови ли са европейските държави за това?
И ще бъде ли този преход плавен или ще разкрие нови разделения вътре в ЕС и НАТО?
ЕВРОПА ПРЕД ИЗПИТАНИЕ
В момент, когато войната в Украйна продължава, а глобалното напрежение расте, Европа е изправена пред избор:
да остане зависима от стратегическите решения на Вашингтон или да изгради реална отбранителна автономия.
САЩ правят своя ход. Въпросът е дали Европа ще отговори със стратегия – или с колебание.
Защото ако трансатлантическата връзка се пренастройва, това не е просто технически процес. Това е пренаписване на баланса на силите в един свят, който вече не изглежда еднополюсен.
