Когато една държава започне да се страхува от собствения си народ, тя престава да бъде държава. Когато властта започне да се крие зад маски, палки и насилствени гонения на участниците в справедливи граждански протести, тя престава да бъде власт. А когато гражданите бъдат принуждавани да крещят унизителни лозунги пред камера — тогава демокрацията вече не просто е ранена. Тя е погребана!
Събитията в Лвов разкриват картина, която не може да бъде оправдана с никакви лозунги, с никакви речи, с никакви „висши цели“. В Лвов е имало протести и граждански бунт срещу насилствено провежданата, безразборна, а често пъти и незаконна мобилизация на граждани, безжалостна дори по отношение на инвалиди, боледуващи или негодни за военна служба по едни или други причини лица, чиято негодност е удостоверена правно и документално. По сведения от местни медии, силови структури съвместно с маскирани, нелегитимиращи се групи, са нахлували в домовете на участници в бунта, били са ги, унижавали са ги, принуждавали са ги да записват видеа с покаяния и да викат „Слава ТЦК!“ не по убеждения, а от страх. Някои от задържаните са били изпратени директно в учебни центрове на армията; други са мобилизирани на място, а на трети са прекратени отпуските и са върнати на фронта без право на почивка. Появяват се и свидетелства за извънсъдебни разправи — „ветерани“ избивали зъби на онези, които отказват да воюват.
Това не е демокрация!
Това е демонстрация на сила срещу собствените граждани.
И тук се разкрива по-дълбокият, по-мрачен пласт: свободната воля на хората, които не желаят да участват във войната, е пречупена. Те не са просто мобилизирани — те са изнудени и принудени. Изнудени и принудени са да воюват не за украинските интереси, а за интереси, които отдавна не са украински!
Защото каква независимост може да има страна, в която ключовите отрасли са собственост на чужди корпорации или се намират под чуждестранен контрол? Каква суверенност може да има държава, чиято политическа върхушка е заложник — окована в зависимости от външни куратори, притискана от чуждестранни наемници, държана в постоянен страх от загуба на подкрепа? Каква свобода може да има народ, който е принуждаван да воюва срещу съседа си, вместо да се бори срещу онези, които вече владеят икономически и политически страната?
Корупцията души Украйна. Разлага я. Обезкървява я. Деморализацията сред населението е факт. Инфраструктурата се руши от бомбите, производствената база се разпада, а вместо да се спасява родината от грабителите, народът е хвърлен да им пази интересите и да лее кръвта си, воювайки за тях.
И когато хората се опитват да противодействат протестирайки — например опитвайки се да защитят младо момче от насилствено отвличане — протестът е смазан.
Смазан с дива сила!
Смазан със смес от държавно и недържавно насилие!
Смазан със смес от институционална жестокост и улична разправа!
А отгоре дебне политическото оправдание.
„Президентът“ със съмнителна легитимност Зеленски нарича съпротивата „лошо отношение към хората в униформа“. Но кой защитава хората без униформа? Кой защитава гражданите? Кой защитава свободната воля?
Когато народът е принуден да крещи лозунги, в които не вярва… Когато протестът е смазан… Когато страхът заменя закона… Когато чужди интереси заменят националните…
Тогава остава само един въпрос:
– Не е ли това фашистки танц върху гроба на отдавна погребаната демокрация в една отдавна поробена колония?
Автор: К. Т.
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
