Автор: Йожени Бастие и Пиер-Алексис Мишо, “Фигаро”
„Тази цивилизационна промяна е свързана с момент на неолиберализма, в който пазарът можеше и знаеше как да се представи като способен да задоволи почти всички желания на отделния субект. Дори невъзможното да искаш да смениш пола си. Този икономически неолиберализъм е толкова мощен, че позволи развитието на нова култура, културен неолиберализъм. Нарекох го Божествения пазар“. Философът Дани Робер-Дюфур публикува книгата си Le Phénomène trans (“Транс феноменът”), в която анализира какво се крие зад нарастващите трансидентичностни претенции в западните демокрации. Той упреква левицата, че се е замесила в този безумен проект.
– След няколко книги за антропологията на неолиберализма решихте да се насочите към транс феномена. Защо? Какво разкрива за нашето общество явлението, което описвате?
– Транс феноменът е показателен за момента, в който субектът е поставен в положение да може да прави всичко. Призван да стане всемогъщ. Преди това бяхме ограничени от определен брой правила и заповеди, продиктувани ни от господаря, на когото Бог дълго време беше модел. Ако следвахме тези норми, можехме да получим редица награди, най-вече обещанието за евентуален достъп до отвъден живот. Днес господарят е слязъл долу, Лакан би казал, че е “минал под летвата”. “Вече ме няма, прави каквото искаш”, казва този нов господар на субекта.
Тази цивилизационна промяна е свързана с момент на неолиберализма, в който пазарът можеше и знаеше как да се представи като способен да задоволи почти всички желания на отделния субект. Дори невъзможното да искаш да смениш пола си. Този икономически неолиберализъм е толкова мощен, че позволи развитието на нова култура, културен неолиберализъм. Нарекох го Божествения пазар.
– Много сте се интересували от комерсиализацията на света и неолиберализма. Как транссексуалната проблематика се вписва в либералната динамика?
– Неолиберализмът се определя от Хайек (лидерът на Чикагската школа) като абсолютизация на пазара. Това включва намаляване на политиката. Пазарната икономика, която стана изключително мощна, вече предлага огромна гама от произведени вещи, търговски услуги и дори специално създадени фантазии, произведени от културните индустрии, за да задоволят всички потребителски желания. Този пазар стана тотален в смисъл, че засяга и интимното.
Някога това поле на интимното можеше да се прояви културно. Във всички култури е имало мъже, които са се чувствали повече или по-малко жени, или обратното. Освен познатите практики в гръцката Античност, можем да цитирами хиджрите в Индия, фаафафините в Полинезия, катоеите в Тайланд, бурнешите в Албания, баклаите във Филипините и много други. Този феномен е стар, колкото света. Нещо повече: това е антропологична даденост. Но тези хора много добре са знаели, че има два пола. Те просто са се разкрасявали с редица черти на другия пол.
С неолиберализма обаче смяната на пола се представя като възможна, тя се превърна в търговска оферта, приета от правото и разрешена от психологическата, медицинската и хирургическата индустрия, с помощта на набор от техники. Целта вече не е да изложиш на показ някои черти на другия пол, а да станеш такъв, докато това е невъзможно.
– Как е невъзможно?
– Човекът е жив и говорещ. Като живо същество той е се подчинява на биологичните закони на живото: в неговия вид, както и в този на висшите бозайници, има два пола. Но като говорещ нищо не му пречи да си каже, че е попаднал на грешната страна, където генетичната лотария го е оставила при раждането, мъж или жена. Именно това е джендърът, въображаема и дискурсивна категория, зависеща от историята на всеки един: има хиляда джендъра. Този джендър може да го изберете, но не и вашия пол, даден при раждането.
От това заключавам, че има два начина да сбъркаме по този ключов въпрос: казвайки си “ има само пол” или казвайки си “има само джендър”. Трансидентичностното течение произлиза от втората грешка. То отрича реалността на пола и приема само избрания джендър. То не осъзнава или не иска да знае, че хирургическите операции, които вече могат да бъдат извършени, никога няма да бъдат нищо друго освен козметични операции. Защото дори и след операция, гените, които контролират факта, че си мъж или жена, ще останат в основата на всяка клетка. Оперираният мъж, “определен наново” като “жена”, няма да може да има менструация, нито деца, а оперираната жена никога няма да изпита спонтанната ерекция, която характеризира сексуалността на мъжа.
– Разбира се, неолиберализмът издигна пазара във висша инстанция. Но не зависи ли и от държавата транс феноменът? Можем да вземем за пример законите в Испания или окръжното “Бланке”… Някои лица искат от държавата да признае и да направи действителна смяната на пола им.
– Наистина държавата може да регулира офертата, поддържана от пазара, дори да ѝ се противопостави. Или да я придружава, дори да я изпревари. Трябва да признаем обаче, че днешната държава все повече се съобразява с пазара. От гледна точка както на правото и гражданското състояние, така и на функционирането на институциите (здравни, научни изследвания, образование…). Да вземем за пример гражданското състояние. Днес в много страни при проста декларация и без операция мъже са регистрирани като жени. И обратното.
Резултатът: през 2022 г. Апелативният съд в Тулуза даде на един мъж (неопериран), станал “жена” и живеещ все още със съпругата си, правото да фигурира като майка в акта за раждане на дъщеря си. Ето едно дете… с две биологични майки и без баща! Или чиято втора майка е и негов баща! Каква бъркотия! Какъв провал на правото! През 2023 г. в Англия мъж, признат в гражданското състояние като жена под името Айла Брайсън, беше затворен след престъпление като жена в женски затвор… и извърши две изнасилвания. Прекалената хлабавост на държавата в тази сфера е непоносима.
– Как си обяснявате, че джендър теорията е толкова успешна сред интелектуалците, особено в университета?
– Този успех се обяснява с обещанието за безкрайна свобода. Съжалявам, че много голяма част от левицата се остави да бъде въвлечена в този безумен проект. За щастие, някои хора все още се съпротивляват. Но активистките про-транс групи навлязоха в институциите. Това започна след 1968-а с някои интелектуалци като Дерида, Фуко или Дельоз. Те бяха убедени, че старият патриархален капитализъм се основава на западната метафизика. Така че се опитаха да сложат нейния край и накрая постигнаха цели, точно обратните на онези, които си бяха поставили, което позволи установяването на нов капитализъм без задръжки.
От Хегел насам това се нарича “хитрост на Историята”. Накратко, те позволиха превръщането на анархистите от 1968 г. в последователи на културен неолиберализъм, залагайки на пазара, за да задоволят всички желания на индивидите. Това стремглаво бързане води днес до създаването на множество идентичностни групи, които дължат своята легитимност единствено на социалните мрежи. Индивиди с определени специфични черти се събират в тези платформи и веднага щом станат достатъчно мощни, се борят срещу други идентичностни гета. Виждаме го, например, с конфронтацията между про-транс феминистките и Terf, т.е. “радикалните феминистки, изключващи транс хората”.
– Преминахме ли от идеала за абсолютна свобода към ново пуританство с нравствена полиция?
– Абсолютно, тези идентичностни групи се държат като лиги на добродетелта, преследващи и най-малката проява на онова, което не е записано в техния катехизис и лексика. Понятията, които бяха на мода през 70-те години, като това за удоволствието, днес са подозрителни. Вземете, например, хирургическите операции за смяна на пола. Те са изключително тежки, с кастрация и гръдна хирургия при мъжете, премахване на матката и влагалището при жените, после създаване на нео-органи, повече или по-малко наподобяващи тези при другия пол. И за какво е всичко това? За да получат нови нефункционални органи, както от гледна точка на възпроизводството, така и на сексуалността и удоволствието. Това говори нещо за тъжната епоха, в която навлязохме.
– Казвате, че сме преминали от религия, организирана около трансцендентност, към новата религия на пазара и че между двете е имало пространство на свобода между 1965 и 1975 г. Защо този период е толкова интересен?
– През тези години имаше изключително важна обществена и цивилизационна промяна. Преди бяхме в общества с божествен господар, който постановяваше какво трябва и какво не трябва да се прави. Така че те бяха в известен смисъл репресивни общества. Психоанализата впрочем е изградена около 1900 г. по този модел. Тъй като субектите имаха желания, но не можеха да изпълнят всичките поради нормите, тези желания са били изтласкани в несъзнаваното и се проявяваха по друг начин. Накратко, тогава сме били невротизирани. Един век по-късно преминахме, под егидата на пазара, към позволяващи, дори подбуждащи общества. “Do it!” (Направи го!), казват малките рекламни разкази. И се оказахме в перверзното положение на този, който трябва на всяка цена да изпълни и наложи желанията си.
Периодът между 1965 и 1975 г. е много особен. Вече не наистина в репресивния модел на стария господар, но все още не и в стимулиращата система на новия. В крайна сметка го оценявам като хубав период, защото все още съществуваше социалната държава на Славните тридесет години, плюс Брасeнс и “Бийтълс”… Накратко, доволен съм, че бях на 20 години в онази епоха. Но това не продължи дълго: бързо преминахме от репресивното общество към илюзорното “Мога всичко” и “Няма ограничения за това, на което имам право”. Днес обаче можем да наблюдаваме връщане към нуждата от правила, с движението «MeToo» например, което се противопоставя на пълното сексуално освобождаване. Като философ смятам, че това непрекъснато движение на махалото е жалко. То показва, че се мъчим да намерим справедлива среда между това, което можем и онова, което не можем да направим, за да живеем заедно.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: Гласове
