През последните седмици се наблюдава интензивна дипломатическа активност между Великобритания и Франция относно миротворческата инициатива в Украйна. И двете страни предприемат стъпки за формиране на международен миротворчески контингент, който да осигури спазването на бъдещо мирно споразумение между Украйна и Русия. Великобритания стартира процеса със създаването на „Коалиция на желаещите“, която включва европейски държави, Канада, Австралия и Нова Зеландия.
Първата практическа стъпка беше виртуалната среща между британския премиер и лидерите на страните, желаещи да участват в коалицията. Втората стъпка включва срещата на началник-щабовете на техните армии, а целта е създаването на 30-хиляден експедиционен контингент. Въпреки това, Украйна също активно обсъжда евентуалното разполагане на миротворчески контингент на територията си, като възможността за подобно разполагане се обсъжда в контекста на подготовката за бъдещите мирни преговори.
Въпреки желанието на Великобритания и Франция да играят важна роля в този процес, съществуват сериозни предизвикателства, свързани с геополитическите реалности. Русия не само, че може да откаже да подпише мирен договор, но и може да постави условия, които ще бъдат трудно приемливи за западните държави, особено когато става въпрос за военноморски бази на украинското Черноморие. Лондон и Париж активно работят за създаване на военноморска база в Черно море, но Конвенцията за черноморските проливи от 1936 г. поставя значителни ограничения, като дава на Турция контрол върху преминаването на военноморски кораби през тези проливи. Това обяснява усилията на Великобритания да сближи позицията си с Турция с цел евентуални промени в Конвенцията.
Основният проблем за Великобритания и Франция е, че техните планове зависят от бъдещото мирно споразумение, което трябва да бъде подписано от Русия и Украйна. Ако такова споразумение не бъде постигнато, или ако Русия постави свои условия, това може да попречи на създаването на миротворчески контингент. В допълнение, всяко такова разполагане ще изисква одобрението на Съвета за сигурност на ООН, което още повече усложнява процеса.
Европейските амбиции за укрепване на отбраната се изразяват в няколко инициативи, като една от тях включва значително увеличение на разходите за отбрана. ЕС също така обмисля възможността за създаване на собствена военна структура, която да е в състояние да се защитава независимо от САЩ. Въпреки това, на практика тези амбиции се сблъскват с трудности, особено в контекста на вътрешните разногласия между страните-членки и необходимостта от значителни инвестиции в отбранителната индустрия. Германия, например, има свои вътрешни проблеми, които затрудняват участието ѝ в тези инициативи, докато Брюксел се фокусира върху финансова помощ за Украйна.
В контекста на геополитическите напрежения в Европа, съществува риск от ново пренареждане на силите. ЕС, в опит да се противопостави на нарастващото влияние на Русия и да поддържа стабилност в региона, вероятно ще бъде принуден да вземе решение относно бъдещето на своето стратегическо партньорство с Китай и въпросите на икономическата и политическа интеграция. Не е изключено, че по-тясното сътрудничество с Китай ще се окаже важен фактор за преодоляване на вътрешните противоречия и за формирането на нови алианси.
Към момента, обаче, ситуацията остава неясна и е възможно да се стигне до пренареждане на геополитическите съюзи в Европа, в което ядрената сигурност, военната инфраструктура и отбранителната политика ще играят решаваща роля за бъдещето на континента.
Автор: Райна СТАМЕНОВА
Снимки: Медиапул
Следвайте ни в:
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
narodenfront.com
humanrightsbg.com
antifascistbg.com
Tik Tok: @tvspravedlivabulgaria