НОВИЯТ НАРОДЕН ФРОНТ НА ФРАНЦИЯ – КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Създаване и състав на „Новия народен фронт“

Избирателният блок „Нов народен фронт“(NFP-Nouveau Front populaire )  във Франция е сформиран на 10 юни 2024 г. в опозиция на „Националното обединение“ (RN – Rassemblement National) на Мари Льо Пен, известно в периода 1972-2018 г. като „Национален фронт“ и – като че ли – в опозиция на макронистите, т.е. водения от Еманюел Макрон блок „Заедно за републиката“ (Ensemble RE – Ensemble pour la République). „Новият народен фронт“ включва:

  • Партията „Непокорена Франция“ (основана през 2016 г. от стария троцкист от испано-сицилиански произход Жан-Люк Меланшон, ветеран от Червения май от 1968 г., бивш министър-делегат на професионалното образование, два пъти кандидат за поста държавен глава, живеещ със своя съветник от кабилска националност София Чикиру);
  • Ляво-либералната Социалистическа партия (основана през 1969 г. на базата на френската секция на Работническия интернационал, съществуваща от 1905 г.) под ръководството на политолога от испанско-виетнамско-китайски произход Оливие Форе, антируски атлантик, женен за бившия съветник на Макрон по правата на човека, еврейката Сория Блатман;
  • Ляво-либералната партия „Еколози“ (създадена през 2010 г. по инициатива на един от ключовите лидери на „цветните революционни“ събития от май 1968 г. във Франция, агента на ЦРУ, открит педофил, зелен глобалист, русофоб-транс-украинец от еврейска националност, Даниел Марк Кон-Бендит) под ръководството на лудия веган Марин Тонделиер;
  • Френската комунистическа партия, създадена през 1920 г. и ръководена от потомствен еврокомунистически активист Фабиен Русел;
  • Нова троцкистка антикапиталистическа партия, която е създадена през 2009 г. на базата на Революционната комунистическа лига (френската секция на Обединения Четвърти интернационал/троцкистки/) от два пъти ултралевия кандидат за президент Оливие Безансено;
  • Троцкистка партия „Обществено място“, създадена през 2018 г. от заклетия русофоб от еврейска националност Рафаел Глюксман (режисьор на документални филми, бивш съветник на Михаил Саакашвили, прославящ Бандера, Ичкерия и албанските терористи), син на подлия философ Андре Глюксман, активен участник в “Червения” май” – 1968 г., виден представител на комбинацията “от троцкисти до неоконсерватори”, още по-безумен русофоб, близък приятел и съратник на Бернар-Анри Леви.
  • Пронатовското ляво екологично движение Génération.s, създадено през 2017 г. от бившия кандидат за президент от Социалистическата партия, пламенния мигрантофил и русофоб Беноа Хамон (който отдавна настоява за решителни действия срещу „агресивния руски империализъм“) и сега се ръководи от кмета на Трапе, мароканецът – мюсюлманин Али Рабех;
  • Екофеминистка партия „Поколение на еколозите“, основана през 1990 г. и оглавявана от бившия министър на екологията, устойчивото развитие, транспорта и жилищното строителство Делфин Бато – лесбийка, луда по „Зеления дневен ред“ като цяло и климатичното сектантство в частност;
  • Ляво-радикално движение „Picardy Standing” в историческата област Пикардия в Северна Франция, създадено през 2017 г. от постоянен размирник от типа на Сорос, главен редактор на сатиричното списание „Fakir“ Francois Marcel Joseph Bernard Ruffin;
  • Ляво-либералната партия „Движение на прогресивните“, създадена през 2009 г., отцепка от Френската комунистическа партия, ръководена от бившия лидер на ФКП/PCF/ и двукратен кандидат за президент Робърт Ю;
  • Партията „Републиканска и социалистическа левица“, създадена през 2019 г., фрагмент от лявото крило на Социалистическата партия, водена от бившия член на ръководството на последната Еманюел Морел;
  • Ултрарадикалната партия на активисти за правата на животните-вегани „Екологична революция“, създадена през 2018 г., настояваща за пълно отхвърляне на животински продукти, забрана за отглеждане на бездомни животни, забрана на лов и риболов, затваряне на зоологически градини и аквариуми, ликвидация на всички атомни електроцентрали, пълно легализиране на евтаназията за всякакви възрасти, премахване на границите и официално прокламиране на формирането на световно правителство (водено от бившия радио и телевизионен журналист с холандски корени, Аймерик Карон);
  • Групата троцкистки организации като: Лява партия (основана през 2009 г.), Независима лейбъристка партия (основана през 2008 г.), Демократична и социална левица (основана през 2018 г.), Екосоциалистическа левица (основана през 2022 г.), партия „Заедно!“ (основана през 2013 г.), Партия A Manca (сепаратистка корсиканска, основана през 1998 г.), Революционна групировка (френска секция на Революционния комунистически интернационал/троцкистки/);
  • Автономисти/сепаратисти. Мартиникска прогресивна партия във френския отвъдморски департамент Мартиника (основана през 1958 г. от черен писател, поет, бивш пламенен комунист, един от създателите на концепцията за „негритюда“, Еме Сезер) под ръководството на председателя на изпълнителния съвет на Мартиника, Серж Лечими, от афро-индийски произход, неомарксистка Прогресивна демократична партия на Гваделупа в отвъдморския департамент на Гваделупа (основана през 1991 г. от част от членовете на Комунистическата партия на Гваделупа, ръководена от чернокожия гинеколог Жак Бангу), ляво-либерална Социалистическа партия на Гвиана във френския отвъдморски регион Френска Гвиана (основана през 1956 г., водена от мулата Патрис Катайе), Комунистическа партия на Реюнион в отвъдморския регион на Реюнион (основана през 1959 г., ръководена от участник в Червения май от 1968 г. Creole Elie Hoaro), Комунистическа партия на Мартиника (основана през 1957 г.), Комунистическа партия на Гваделупа (основана през 1958 г.), Партия за обединение „(основана през 2012 г. от част от членовете на Комунистическата партия на Обединението), партии на Мартиника „Мартиникско движение за независимост “ (сепаратистка, основана през 1978 г.), „Изградете страната на Мартиника“ (сепаратистка, основана през 1998 г.), Péyi-A (сепаратистка), „Мартиникско демократично рали“ (основано през 2006 г.) и „Народно движение на Франсоа“ (основано през 1982 г.), партията Tavini huira`atira (основана през 1977 г., наричана по-рано Полинезийски освободителен фронт, постоянен лидер – петкратен президент на тази отвъдморска общност Оскар Манутахи Темару, чиито предци включват таитяни, маори от островите Кук и китайци) и Heiura- Les Verts (основана през 1997 г.) във Френска Полинезия, гвианската партия Walwari (основана през 1992 г. от чернокожата Кристиан Тобира, член на либералната масонска Велика ложа на жените на Франция, бъдещият френски министър на правосъдието, който постигна легализирането на еднополови бракове), сепаратистката партия на Гвиана „Движение за деколонизация и социална еманципация“ (основана през 1991 г.), партията Reunion Progress (основана през 2013 г.) и Rézistans Égalité 974 (основана през 2016 г.), Съюзът за сигурност на Майот в чужбина отдел със същото име. Освен това партиите Euskal Herria Bai (баска, основана през 2007 г.), Демократичният бретонски съюз (основан през 1964 г.), Елзаската алтернатива, корсиканската Inseme a Manca и Ghuventu di Manca,
  • Пиратска партия (основана през 2006 г.), Републиканско и гражданско движение (основана през 1993 г.), Ангажимент (основана през 2021 г.), Нов курс (основана през 2013 г.), Леви радикали“ (основана през 2017 г.), „Република и социализъм“, „За Народна и социална екология“, екстремистка лява групировка „Младежка антифашистка гвардия“ (основана през 2018 г.).

Жан-Люк Меланшон и другите ръководители на ННФ на трибуната

Основни лозунги и искания на „Новия Народен фронт“

NPF се бори срещу „руската агресия“, „безусловно подкрепя суверенитета и свободата на украинския народ, както и целостта на неговите граници“, призовава Франция и Запада да направят повече в подкрепа на Украйна на Зеленски, обещава допълнителни доставки на оръжия за Киев, застъпва се за отписване на външния дълг на Украйна, конфискация на активи на руски граждани във Франция, премахване на пенсионната реформа от 2023 г., увеличаване на минималната работна заплата до 1600 евро на месец, въвеждане на менструален отпуск, законодателно въвеждане на модел за признаване на полова идентичност просто въз основа на самоопределение, строго „планиране на климата“, изоставяне на промишленото животновъдство, въвеждане на мораториум върху изграждането на големи пътни инфраструктурни проекти, „най-щедро“ предоставяне на убежище на мигрантите, „създаване на законен и безопасен имиграционен маршрут“, въвеждане на официалния статут на „климатично разселени лица“, широкомащабна реформа на полицията, забрана за използване на системи за лицево разпознаване и т.н., възнамерява да организира междуведомствени органи за борба с антисемитизма, като същевременно се застъпва за дипломатическо признаване на държавата Палестина и въвеждането на оръжейно ембарго за Израел.

Коментари на управляващите елити на ЕС и по света по повод победата на „Новия Народен фронт“

Германският канцлер Олаф Шолц: „Цялото германско правителство и аз изпитваме облекчение.“ Германският вицеканцлер Робърт Хабек: Изпитвам изключително облекчение. Прессекретарят на Шолц Щефен Хебестрайт: „Има известно облекчение, защото това, от което се страхувахме, не се сбъдна.“

Испанският премиер Педро Санчес приветства „отхвърлянето на крайната десница от страна на Франция“. Президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум: „Поздравления за Франция за Деня на демокрацията и Новия народен фронт, който зае първо място на парламентарните избори. Организацията, единството и надеждата победиха страха. Поздравления, Жан-Люк Меланшон.“

Полският премиер Доналд Туск: „Има ентусиазъм в Париж, разочарование в Москва, облекчение в Киев. Това е достатъчно, за да сме щастливи във Варшава.

Автор: проф. дин Нако Стефанов
Следвайте ни в:
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
narodenfront.com
humanrightsbg.com
antifascistbg.com
Tik Tok: @tvspravedlivabulgaria