По повод 81 години от освобождението на Корейската народно-демократична република публикуваме кратки цитати от мемоарите на нейния вожд, основател и ръководител Ким Ир Сен. Понеже цитатите освен поучителни стават и все по-актуални, позволяваме си да публикуваме това безценно съкровище от натрупан революционен опит, което безсмъртният революционер и държавник завеща на човечеството.
Щастието на революционера
Около обяд на 14 октомври 1945 г. отидох с кола до обществения стадион в Пхенян, където щеше да се проведе митинг. Отвън бях изумен да видя море от хора, заливащи площада и булевардите. Стадионът вече беше пълен. Дърветата около стадиона, заедно с павилионите „Чесун“ и „Улмир“, бяха осеяни с хора, облечени в бяло. Вдигнах ръка в отговор на топлите поздрави на хората, които разтърсиха въздуха над стадиона. …
Докато се качвах на подиума, ентусиазираните викове на масите, скандиращи „Да живее корейската независимост!“, достигнаха своя връх. Слушайки тези викове, сякаш умората, натрупана в мен в продължение на двадесет години, беше изчезнала. Възторгът на ликуващите маси сякаш се превърна във вълни от горещ въздух, които стопляха тялото и душата ми. Стоях на подиума, слушайки радостните викове на над сто хиляди души, и бях обзет от чувство на щастие, което не може да се опише с никакви красиви думи. Ако някой ме попиташе кога съм изпитал най-голямото щастие в целия си живот, щях да отговоря: това беше този момент. Това беше чувство на щастие от знанието, че съм се борил за народа като техен син, че народът ме обича и ми вярва, че съм се върнал в прегръдката му…
Може да се каже, че народното ликуване на 14 октомври 1945 г. на Националния стадион в Пхенян беше признателност и награда за това, че сме преодолели всички трудности и изпитания, борейки се за родината и нацията половината от живота си.
Възприемах го именно като такава награда, като проява на народната любов и доверие. Често казвам: къде по света може да има по-голямо щастие от любовта и подкрепата на народа? Все още смятам любовта и подкрепата на народа за абсолютен критерий за измерване на стойността на съществуването на един революционер и щастието, което може да изпита. Какво ще остане на един революционер, ако не се радва на любовта и подкрепата на народа? Нищо.
Буржоазните политици изкушават хората с пари, но ние спечелихме доверието на народа с кръв и пот. Бях трогнат от доверието, което народът ми гласува, и го смятах за най-голямото щастие, което можех да изпитам в живота си… тогавашният вестник „Пхенян Минбо“ писа за митинга, проведен на 14 октомври на обществения стадион в Пхенян: „Никога преди това в цялата четирихилядолетна история на Пхенян – град с население население от 400 000 души – не се е събирало такова стълпотворение. Никога преди това не е имало митинг с толкова дълбоко значение… Митингът придоби огромно историческо значение и въодушеви масите поради присъствието на великия корейски патриот, героя, роден в Пхенян – генерал Ким Ир Сен, който отправи топъл, пламенен поздрав към масите, вливайки им вдъхновяваща сила. …Виждайки славната поява на героя – генерал Ким Ир Сен, когото корейският народ почиташе повече от всеки друг и очакваше с най-голямо нетърпение – ликуващият народ дори трудно дишаше от силна емоция; той плачеше тихо. …“. Може да се каже, че този митинг отбеляза началото на голямата борба на нашия народ за изграждане на възродената Родина. Унищожението на една страна е мигновено, но…възраждането и е дълъг и мъчителен процес. Това е един от дълбоките уроци, които научих по време на 20-годишната антияпонска революция. С други думи, лесно е да загубиш Родината, но е трудно да я намериш и възстановиш. Възраждането на родина, изчезнала за миг, изисква десетки, дори стотици мъчителни години. Такава е суровата истина на живота. Известно е, че Индия, британска колония, е спечелила независимостта си след повече от 200 години. На Филипините и Индонезия им отне по над 300 години, за да постигнат независимост, на Алжир – над 130 години, на Шри Ланка – над 150 години, а на Виетнам – около 100 години….Ето защо дори сега често казвам на младите хора: „Човек, лишен от родина, е като жив труп. Ако не искаш да бъдеш роб, лишен от родина, тогава защитавай страната си надеждно.“ Ако не искате да плачете, оплаквайки разрушението на страната си, тогава направете родината си по-богата и по-могъща, съберете колкото се може повече камъни и постройте възможно най-високата крепост.
Само със собствените сили
Съветският народ ни посрещна като най-добри приятели. Беше изключителна топлота и гостоприемство, надхвърлящи дипломатическата любезност… А след срещата за операцията срещу Япония, нашите съветски домакини ни представиха на А. А. Жданов. По това време той беше член на Политбюро и секретар на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики)… По време на разговора ни Жданов неочаквано ме попита колко години ще са необходими на корейците, след като освободят страната, за да изградят независима държава. Отговорих – не повече от две или три години. Чувайки това, Жданов се зарадва, потривайки ръце. Той обаче не скри изненадата си: очевидно изобщо не е очаквал такъв отговор… Когато въпросът за следвоенна Корея се обсъждал на Ялтенската конференция, Рузвелт предложил т. нар. план за попечителство. Слабите и малки азиатски страни, освободени от колониално иго, трябвало да бъдат „обучени в демократични условия“ под опеката на великите сили… Той казал, че корейците се нуждаят от „период от около четиридесет години на организирано приспособяване, преди да постигнат пълна независимост“. Изглежда, че Рузвелт подценяваше нашата нация и се отнасяше към нея с презрение… След като слушаше внимателно, Жданов попита от каква форма на помощ се нуждае корейският народ в борбата си за изграждане на нацията след освобождението.
Отговорих му: „Съветският съюз воюваше с Германия четири години и предстои голяма война с Япония. Откъде ще намерите сили да ни помогнете? Ако получим помощ, ще ви благодарим за нея, но искаме да изградим страната си със собствени сили, ако е възможно. Това, разбира се, е трудно, но все пак вярвам, че този подход е по-правилен за бъдещето. В нашата страна, през цялата ѝ история, е съществувало нископоклонство, което е било причина за нейната гибел, и то няма място в изграждането на нова Корея.“
Жданов беше доволен от моя отговор. „Наскоро“, каза той, „гост от източноевропейска страна, срещайки се с мен, каза, че страната му е икономически изостанала и също така е силно пострадала от войната и е изправена пред големи трудности, така че би било добре, ако Съветският съюз, като по-голям брат, окаже помощ. Какъв контраст с вашата позиция! Не знам дали такава е разликата между Изтока и Запада, между земята, където слънцето изгрява, и земята, където залязва.“ Последните думи на Жданов, разбира се, бяха шега. Каква разлика би могла да има между земята, от която слънцето изгрява, и земята, в която то залязва? Ако има разлика, тя е, че лидерите на източноевропейските страни се доверяват на Съветския съюз повече, отколкото на собствения си народ… Една от причините за провала на социализма в Източна Европа се крие именно в това нископоклонство.
От мемоарите на Ким Ир Сен
„Във водовъртежа на века“ том 8
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
