Ново рецензирано проучване развенчава теорията за предизвиканата от човека климатична криза. Научният труд беше публикуван на 21 март в списанието „Наука на промяната на климата“ (Science of Climate Change) под заглавие „Критична преоценка на хипотезата за антропогенното CO2-глобално затопляне“.
Проучването, извършено с помощта на изкуствения интелект (ИИ) Grok 3 beta (xAI), поставя под въпрос дали човешките емисии на въглероден диоксид (CO2) наистина водят до глобалното затопляне. Според изследването, природните сили като слънчевата активност и температурните цикли са истинските виновници за климатичните промени.
Анализът използва некоригирани данни, които показват, че човешкият CO2 – който съставлява само 4% от годишния въглероден цикъл – изчезва в океаните и горите в рамките на 3 до 4 години, а не за векове, както твърди Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC). Изследването също отбелязва, че през 2020 г., по време на глобалния локдаун, когато емисиите на CO2 спаднаха с 7% (или 2,4 милиарда тона), не се наблюдава забележим спад в кривата на CO2 на Mauna Loa, което поставя под съмнение ролята на човека в климатичните промени.
Изследователят Деметрис Кутсоянис, цитиран в изследването, подкрепя това мнение, като неговият изотопен анализ (δ¹³C) не открива трайна следа от човешки CO2 в атмосферата. Според него температурата управлява нивата на CO2, а не обратното, като топлината води до изместване на CO2 с 6 до 12 месеца според съвременните данни и 800 години в ледените ядра. „Това е като гръм преди светкавица“, казва Уили Соун. „Затоплянето извлича CO2 от океаните.“
Проучването също така обвинява моделите на IPCC за преувеличаване на затоплянето. Докато моделите на IPCC предвиждат повишение на температурата с 0,5°C на десетилетие, сателитни и наземни данни показват само 0,1 до 0,13°C. Арктическият морски лед, който се очакваше да намалее значително, всъщност се стабилизира от 2007 г. насам. „Тези модели надценяват ролята на CO2“, казва Дейвид Легейтс. „Те не отговарят на реалността.“
Изследването също така поставя под съмнение теорията, че човешката дейност е основният двигател на глобалното затопляне. Според екипа, слънцето играе централна роля в климатичните промени, като анализирането на 27 оценки на слънчевата енергия показва значителни флуктуации през 40-те и 80-те години на миналия век, които съвпадат по-добре с температурните промени в сравнение с модела на IPCC.
Коригираните температурни данни показват увеличение на температурата с 1°C от 1850 г. насам, докато некоригираните данни за селските райони сочат по-малко увеличение от 0,5°C. „Това обръща историята за климата“, казва Джонатан Колер. „Природата, а не човечеството, може да е движещата сила.“
Проучването, комбиниращо ИИ анализа с човешкото прозрение, цели да предизвика дебат и да измести фокуса към естествените двигатели на климатичните промени. „Каним обществеността и учените да изследват това доказателство. Нека да поставим под въпрос това, което сме предположили, и да разберем какво наистина казват данните“, призовава изследването.
Автор: Райна СТАМЕНОВА
Снимки: Кеш медия
Следвайте ни в:
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
narodenfront.com
humanrightsbg.com
antifascistbg.com
Tik Tok: @tvspravedlivabulgaria
