Какво може да свърже България, Колумбия, Канада, Мексико, Чили, Боливия, Коста Рика и Еквадор?
Не е политика.
Не е икономически съюз.
Не е поредният международен форум, в който делегации си разменят визитки и протоколни усмивки.
Глаголицата!
И точно това е най-интересното.
От 10 до 14 август в Торонто ще се проведе Деветият лагер за лидери по международно образование, а в неговата програма ще бъде представен проектът „Глаголицата – междукултурна комуникационна технология на практика“.
На пръв поглед това звучи като академична тема.
Всъщност зад нея стои много по-голям въпрос:
Може ли един древен писмен знак да се превърне в съвременен инструмент за общуване между различни култури?
Точно този въпрос ще бъде поставен в центъра на международния форум в Торонто.
ГЛАГОЛИЦАТА ИЗЛИЗА ОТ УЧЕБНИКА
Проектът ще бъде представен в рамките на форум, който е насочен към изграждането на връзки между институционални, образователни и корпоративни лидерски групи.
Но подходът не е само академичен.
В основата му стоят медийната грамотност и междукултурната комуникация.
И тук се появява същинската интрига.
Защото глаголицата обикновено стои в учебниците по история.
Стои в разказите за Кирил и Методий.
Стои в средновековните ръкописи.
Стои в паметта ни.
А сега се предлага да бъде поставена в съвсем различна роля:
като комуникационна технология.
Не като музейна реликва.
Не като красив исторически символ.
А като възможност да говорим за културна идентичност, образование и общуване в съвременния свят.
Именно тук проектът придобива по-широк смисъл.
КАНАДА, КОЛУМБИЯ И БЪЛГАРИЯ В ЕДНА АУДИТОРИЯ
Деветият международен лидерски лагер се организира от Българо-колумбийската фондация „Алианса“ с подкрепата на Vital Dignity Academy, Университета в Торонто, който е домакин на събитието, и мрежата за огледални часове Comunidad de Apoyo para Clases Espejo.
Във форума ще участват екипи от Колумбия, Еквадор, Коста Рика, Чили, Боливия и Мексико.
България ще бъде представена от Мира Свиленова, представител на Йоркския университет и Университета Торонто Метрополитън в Канада.
Така една българска тема ще попадне в международна образователна среда, в която се срещат различни академични системи, култури и модели на образование.
И точно тук глаголицата може да се окаже повече от исторически символ.
Тя може да се превърне в повод за разговор.
Защото културата не е само това, което пазим.
Културата е и това, което умеем да покажем на другия.
ИМА ЛИ ВЕЧЕ РЕЗУЛТАТИ?
Това също е важно.
Защото международните форуми често приключват с красиви снимки, протоколни речи и обещания за бъдещо сътрудничество.
В случая организаторите посочват конкретни резултати от предишните издания на лагера.
Сред тях са подписани договори за академично сътрудничество, проекти за обновяване на учебни планове, развитие на умения за планиране и оценяване на качеството на образованието и нови схеми за хибридна мобилност на студенти и преподаватели.
Тоест зад идеята стои опит да се създават реални академични връзки, а не просто международни срещи.
Лагерът вече е провеждан в Колумбия, Еквадор, Коста Рика, Мексико, Испания, Бразилия и Перу.
А следващото издание се очаква да бъде в България през май 2027 г.
И това вече обръща посоката.
Защото този път България не просто изпраща представител в чужбина.
Следващата спирка е България.
ЕДИН МОСТ, ПОСТРОЕН ПРЕДИ ВЕКОВЕ
Българо-колумбийската фондация „Алианса“ е създадена на 24 май 2008 г. от Дорис Дукова с идея да бъде мост между българските и колумбийските висши учебни заведения.
Този мост има конкретна задача: да подпомага академичния обмен, възможностите за обучение, краткосрочните и изследователските престои и съвместната работа по изследователски и разширени проекти.
Самата Дорис Дукова е родена в България, завършила е Техническия университет в Пловдив, електронен инженер е със специализация „Телекомуникационни системи“ и е доктор по педагогика с фокус върху международното образование.
Почти три десетилетия живее в Колумбия.
Работила е в частен университет, а днес в Картахена ръководи направление, свързано с интернационализацията на учебните програми.
И тук историята отново прави интересен завой.
Един човек, роден в България и живеещ в Колумбия, работи за това академичните системи на различни държави да разговарят помежду си.
А в центъра на следващия международен форум се появява глаголицата.
Символът на едно от най-важните културни наследства на средновековна България започва да се разглежда в контекста на съвременната международна комуникация.
И ТУК ЗАПОЧВА ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС
Какво всъщност правим с културното си наследство?
Пазим го?
Показваме го?
Разказваме за него?
Или го оставяме да стои зад стъклената витрина на историята?
Защото има огромна разлика между това да притежаваш наследство и това да умееш да го превръщаш в живо знание.
Проектът за глаголицата предлага именно второто.
Да вземем нещо, създадено преди повече от хилядолетие, и да го поставим в разговор с проблемите на XXI век.
Медийна грамотност.
Междукултурна комуникация.
Образование.
Академично сътрудничество.
Международна мобилност.
Лидерство.
Това е вече друг прочит на глаголицата.
Не само като азбука.
А като врата към разговор между култури.
ОТ ТОРОНТО ДО БЪЛГАРИЯ
Може би именно това е най-важното в цялата инициатива.
Не че в Канада ще бъде показан още един български културен символ.
А че този символ ще бъде поставен в международна среда и ще бъде разглеждан през призмата на съвременното образование и междукултурното общуване.
И след като форумът премине през Колумбия, Еквадор, Коста Рика, Мексико, Испания, Бразилия, Перу и сега Канада, следващата му спирка се очаква да бъде България.
Това означава, че мостът не върви само в една посока.
И точно така трябва да работи културата.
Не България да чака светът да дойде при нея.
Не и светът да очаква България единствено като страница от учебника.
А да се срещнат.
Да разговарят.
Да обменят идеи.
И да открият, че между различните култури понякога има повече общо, отколкото първоначално изглежда.
ГЛАГОЛИЦАТА НЕ Е САМО МИНАЛО
Тя е памет.
Но може да бъде и въпрос към настоящето.
Може ли древното знание да стане инструмент за съвременно общуване?
Може ли един български културен знак да бъде разбран извън българската историческа памет?
Може ли наследството да бъде не само съхранявано, но и използвано за създаване на нови връзки?
Това са въпроси, на които един международен форум може да даде само начало на отговора.
Но понякога именно началото е най-важно.
Защото една азбука може да бъде просто азбука.
А може да бъде и послание.
Една култура може да бъде просто минало.
А може да бъде мост към бъдещето.
И когато през август в Торонто бъде представен проектът „Глаголицата – междукултурна комуникационна технология на практика“, пред международната аудитория няма да стои само един исторически знак.
Ще стои една идея: че наследството има смисъл тогава, когато продължава да говори.
А глаголицата?
Тя отдавна е доказала, че може да говори.
Снимки: БТА, АI
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
