Световната банка предупреждава, че цените на основните суровини ще нараснат средно с около 16% през тази година. Очаква се енергията да поскъпне с около 24%, торовете с 31%, а базовите метали да достигнат рекордни нива. Като основен фактор се посочва войната в Близкия изток, но далеч не само тя стои зад предстоящото поскъпване.
Това е официалната част.
Неофициалната е по-неприятна: когато растат цените на енергията, започва-домино ефект, който съсипва цялата икономика.
Петролът и газът не са просто борсови числа. Те са транспорт, отопление, производство, земеделие, логистика, опаковки, химия, електричество. Когато енергията поскъпне, почти всичко останало тръгва след нея. По-скъп дизел означава по-скъпи доставки. По-скъпи торове означават по-скъпа храна. По-скъпи метали означават по-скъпи машини, автомобили, строителство и инфраструктура.
Защо официалният тон е спокоен, а реалният риск е сериозен
Институциите обикновено говорят за „временен инфлационен натиск“, „корекции по веригите на доставки“ и „очаквано нормализиране“. Това звучи добре на конференции. Реалността обаче е груба.
Ако цената на Брент се движи около 86 долара, както се прогнозира, натискът ще е значителен. Ако при ескалация стигне 115 долара, картината става съвсем друга. Това би означавало нов скок на транспортните разходи, нов натиск върху индустрията и ново поскъпване на потребителските цени.
Тоест инфлацията може да се върне не като кратък гост, а като рецидив.
Еврозоната е особено уязвима
Европа страда от структурен проблем: силна зависимост от външни енергийни ресурси, тежка регулация, бавни политически решения и индустрии, които вече са под натиск от високите разходи.
При нов енергиен шок могат да се задълбочат няколко процеса:
- спад в конкурентоспособността на европейската индустрия;
- изнасяне на производства към по-евтини юрисдикции;
- натиск върху държавните бюджети;
- по-високи лихви за по-дълго време;
- замръзване на инвестиции;
- срив в цените на имоти, акции и корпоративни активи в уязвими сектори.
Думата „хиперинфлация“ често се използва лекомислено., но в действителност класи
ческата хиперинфлация в еврозоната остава е много вероятна към момента,. Аргументите, че Европейската централна банка разполага с инструменти и институционална рамка, са меко казано смехотворни. При сегашното положение високата и продължителна инфлация, комбинирана със слаб растеж и обедняване, е процес в етап на осъществяване. Големят риск обаче, в случай, че се осъществи, би бил много по-разрушителен. А той включва нарастване на броя и интензивността на военните конфликти и прерастването им в световна война. Тогава никакви рамки и инструменти, били те на Европейската или на която и да било друга банка, не ще предотвратят хиперинфлацията и разорението на огромни човешки маси, скокът на смъртността, на престъпленията и на нарушенията на човешките права. Нито ще предотвратят невъзможността за задоволяване на базови човешки потребности, която невъзможност естествено и неизбежно ще мултиплицира смъртността.
Но да започнем с мекият сценарий, който включва периодични енергийни шокове, упорита инфлация над допустимите нива, слаб растеж в Европа, натиск върху средната класа, консолидация на собствеността в ръцете на големи международни капитали и политическа радикализация. В тези условия външният капитал с по-силен достъп до ликвидност – включително американски инвестиционни фондове и корпорации – естествено ще търси покупки на по-ниски цени. Това не изисква конспирация, но неизбежно поражда подозрения, тъй като всеки човек би си задал въпроса: „Кой има интерес от това?“ И понеже всяка криза ражда победители и губещи, докато едни ще плащат с деиндустриализация и инфлация, други ще печелят от продажбата на по-скъпата енергия, ще получават приток на капитали, оръжейни поръчки и с охота ще купуват евтини активи.
Апокалиптичният сценарий обаче, ако се осъществи, може да коства живота на милиарди и радикално да преобрази света.
При този случай цените на петрола рязко излитат, появява се драматичен недостиг на газ, цените на транспорт клонят към непоносими, доставките се бавят с месеци, правителствата печатат пари, за да спасяват банки, фирми, социални системи и общества. И да хранят армии, разбира се. Дълговете стават неизплатими. Централните банки губят контрол. Покупателната способност се срива, ръстът на цените на стоките изпреварва рязко ръстът на заплатите. Наемите се индексират в началото всеки месец, а по-късно – с дни и с часове. Спестяванията, пенсиите и наличностите по сметки се обезценяват, а стоката, която се купува веднага след заплата, е храната. Студът, липсата на електричество и водоподаване, заедно с липсата на живоптоспасяващи лекарства се превръщат в постоянен спътник на погиващото население. Средната класа се топи, хората теглят кеш, фирмите минават към система на авансови плащания, банките ограничават тегленията, данъците панически растат, а държавните органи налагат извънреден контрол върху капиталите. Появява се бартерна търговия – храна срещу гориво, дрехи срещу лекарства, злато срещу сигурност и услуги. В такива условия индустриите затварят, младите семейства емигрират, имотите и човешкия живот се обезценяват, пенсионните системи се разпадат, а периферните държави плащат банкрутите на метрополиите. Собствеността сменя притежателите си невидимо, докато новинарите отвличат вниманието на народите с друго. При установяването на нов световен ред всичко завършва с по-концентрирана собственост, с по-бедно и с по-послушно население, с вероятен цифров контрол на плащанията, с опрощаване на част от дълговете и с въвеждането на нова световна валута.
Заключението, което малцина казват
Поскъпването на суровините не е просто икономическа новина. То е геополитическо оръжие. Който контролира енергията, логистиката, капитала и технологиите, често контролира и резултата.
А Европа засега изглежда повече като блюдо, поднесено на масата, отколкото като автор на менюто.
К.Т.
Източник: БТА
Снимки: ABC-CBN News, Марица, Капитал
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
Tik Tok: @tvspravedlivabulgaria
