В предаване на Bulgaria ON AIR от 27.07.2026 г. прозвучаха думи, които не могат да оставят равнодушен нито един честен българин. Инженер Иван Лишков постави въпроса така, както той от десетилетия стои пред нашия народ – България е богата на природни ресурси, а народът ѝ не живее според истинското значение на това богатство.
Той заяви, че в недрата на нашата родина се крият газови запаси с такъв мащаб, че биха могли да обезпечават Европа десетилетия наред. Но защо тези богатства остават неизползвани? Защо българският народ не е господар на собствените си природни съкровища?
Нека погледнем историята без лицемерие.
До Девети септември 1944 година капиталистическа България бе страна на едрите земевладелци, фабрикантите, банкерите и чуждите концесионери. Народът създаваше богатствата, а плодовете на неговия труд се присвояваха от малцина. Чуждият капитал диктуваше условията, а управляващите послушно свеждаха глава пред всяка външна воля.
След народната победа на Девети септември започна нов етап в развитието на страната. Национализираха се основните средства за производство. Земята, фабриките, рудниците и енергийните ресурси бяха поставени в служба на народа. Бяха изградени стотици предприятия, електроцентрали, язовири, напоителни системи и научни институти. Българската геология, минното дело и енергетиката достигнаха високо равнище. Недрата на страната се проучваха не за печалба на корпорациите, а за общественото благо.
Днес картината е различна.
Отново слушаме за концесии. Отново слушаме за „невъзможност“. Отново някой ни обяснява, че „великите сили“ не позволявали. Но възниква въпросът: кой управлява България – българският народ или чуждите икономически и геополитически интереси?
Днешната политическа класа – независимо дали се нарича дясна, центристка или дори лява – твърде често показва една и съща готовност за приспособяване. Партиите спорят ожесточено пред камерите, но когато стане дума за стратегическите национални богатства, различията им често се стопяват. Народът остава зрител, а решенията се вземат другаде.
Непрекъснато ни се говори за свободен пазар. Но свободен ли е той, когато стратегическите ресурси се поставят под външна зависимост? Наричат това демокрация. Но каква демокрация е тази, ако народът няма решаващ глас за съдбата на собствените си природни богатства?
Инженер Лишков правилно отбеляза, че България има не само полезни изкопаеми. Имаме плодородна земя, вода, благоприятен климат и Дунавската равнина – богатства, за които много държави могат само да мечтаят. Истинската бедност не е в недрата на земята, а в политиката без държавническо мислене.
Когато една държава разполага с огромни природни ресурси, но населението ѝ обеднява, причината не е природата. Причината е обществената система и интересите, на които тя служи.
Историята неведнъж е доказвала, че народ, който не защитава своите богатства, рано или късно започва да работи за чуждото благополучие вместо за собственото си.
Днес повече от всякога България се нуждае не от празни лозунги, а от национално самочувствие, научно планиране, защита на стратегическите отрасли и държавници, които поставят Отечеството над всякакви външни внушения и партийни сметки.
Защото истинският въпрос не е дали България е богата.
Истинският въпрос е: в чии ръце са богатствата на България и на кого служат те?
Нека над този въпрос се замисли всеки честен гражданин.
Автор: Джордж Веирас
Илюстрациите са направени с изкуствен интелект.
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
