В началото на 2024 г. фашизоидни реваншистки сили в Областната управа на София започнаха демонтаж на Паметника на Съветската армия в столичния град. Този демонтаж бе съпроводен със срамни, скверни сцени на изяждане на две торти с декорации на паметника. Едната от тях със снимка на монумента, а втората – с нарязаните фигури от него. Тортите са изядени на коледните партита на ДСБ и на „Да, България“.
Цялото това събитие е опит за манипулация на историята и въвеждане на българското общество, особено младото поколение, в заблуда относно важни и съдбоносни периоди в развитието на нашата Родина.
Първата от тези целенасочени и съзнателни измами е за ролята на Съветската /Червената/ армия в решаващ момент за същестуваване на Отечеството ни. Тази измама започва с отричането на фашисткия характер на властта в България по онова време. Пренебрегва се факта, че тази власт е верен съюзник на Хитлеристка Германия. С нацистка помощ е окупирана от българска войска, макар и на временна основа/т.нар. ДКВ – „до края на войната“/ не само пространства, които са част от националното землище на България. Но и исконни територии на съседни страни – Гърция и Сърбия. С това София дава възможност да заминат на Източния фронт 10 елитни германски дивизии.
Да, трябва да подчертаем, че когато се връшат части от българското землище с подкрепата на Нацистка Германия, легитимността на подобно „обединение“ става не само „нулева“, но придобива отрицателни стойности. Това ясно се вижда от по-нататъшните процеси, свързани с Парижките мирни договори, подписани на 10 февруари 1947 г. в Париж между държавите от антихитлеристката коалиция и европейските съюзници на Третия райх.
Длъжни сме да споменем и за фашисткия терор, който упражнява тази власт спрямо антифашистките сили, както в България, така и в съседните страни. Само в България са убити над 200 деца, заради участието на родителите им в антифашистката борба. Давани са по 50 000 лева за отрязана партизанска глава, палени са къщи на ятаци, избивани са цели семейства, създадени са десетки концлагери и т.н., и т.н.
Тук не бива да се забравя за антибългарския акт на поредното фашизоидно правителство на България предвид мисията на Стойчо Мошанов в Кайро. Той търси примирие със Съюзниците от антихитлеритската коалиция – Великобритания и САЩ. Както и възможността страната ни да бъде окупирана от техни войски, а не от Червената армия. Отговорът е, че тъй като в региона няма значителни британски и американски въоръжени сили то Родината ни може да бъде окупирана от Турция. Обявяването на 5 сепнтември 1944 г. на война на България от страна на СССР обезмисля Мошановата мисия. Ключовият момент тук е този, че навлизането на Червената армия на 8 септември с.г. на българска земя спасява Отечеството ни от турска окупация. Подобна ситуация не е известно дали не би завършила с откъсване на още територии от и без това ограбената от предишните войни България.
Истинската не просто освободителна роля на Съветския съюз от фашизоидната власт, но и спасително спрямо Родината ни действие, проличава по време на Парижките мирни преговори. Гърция с подкрепата на Великобритания излиза със следното искане: В продължение на 30 години по време на Междусъюзническата, Първата световна и Втората световна войни от българска територия са започвали нападения срещу тях. Атина желае да си гарантира безопасно пространство срещу възможни бъдещи нападения. С други думи да получи територия, която да минава на 30 км от Пловдив и 90 км от София. Само намесата на СССР ни спасява от поредната Трета национална катастрофа за по-малко от 40 години.
Когато призоваваме за възстановяване на Паметника на Съветската армия е нужно да кажем още, че този паметник символизира и българското участие в световната антифашистка борба. Преди всичко става дума за първата и втората фази от участието на България във войната срещу Третия райх. Във Втората фаза Първа българска армия начело с генерал Владимир Стойчев с численост 130 000 души е включена в Трети украински фронт на Червената армия с командващ маршал Фьодор Толбухин. В тези две фази Родината ни губи 32 000 свидни жертви. Демонтажът на Паметника на Съветската армия не е ли отричане на подвига на българските войни били се и победили световното зло – фашизма. Войните, които „измиха“ със своята кръв лицето на Родината ни пред света предвид позорното участие в Тройствения пакт.
В никакъв случай не може да се пренебрегва и факта, че в гигантския конфликт с нацизма-фашизма СССР, САЩ и Великобритания са заедно в освободителната си мисия в Европа и света. Демонтажът на Паметника на Съветската армия не е ли отричане и на американското и британското участието в този Велик освободителен поход?
Всичко гореказано ни мотивира да призоваваме за възстановяване на Паметника на Съветската армия в София. Да на антифашизма, да на Паметника, не на фашизоидния реванш!!!
Призоваваме на 9 май 2026 г. да започнем събиране на подписи в цялата ни Родина за възстановяване на Паметника на Съветската армия в София на мястото, където той е се намира от самото начало на издигане на монумента.
Граждански инициативен комитет: Проф. Нако Стефанов, проф. Минчо Минчев, инж. Иван Павлов, полковник о.р. инж. Чавдар Борачев, инж. Светозар Съев, Камен Тасков
