Правителствената версия звучи подредено и почти успокояващо: има контрол по границите, има сътрудничество между държави, има споразумения, които „работят“. Миграцията се управлява, а не протича хаотично.
Само че под този език се крие нещо съвсем различно — система, в която миграцията не е проблем за решаване, а постоянен, добре управляван и регулиран поток, източник на корупция, негласно защитаван от външни и вътрешни политически сили, упражняващи пряко властта. И да, България не е жертва или наблюдател в тази система! Тя е активен участник и ключов елемент от нея. А българската граница вече не е граница — тя е регулатор. Макар формално да е външна граница на Европейския съюз, в действителност е нещо друго: амортисьор на миграционното налягане и кормило за управление на потоците. Затова и когато се водят разговори между служителите, отговарящи за сигурността, и дума не се обелва за спиране на мигрантските потоци. Не друг, а точно тези служители най-добре знаят, че това е „мисия невъзможна“. Ето защо терминологията, която използват, когато разговарят, е съвсем друга: „контрол“, „координация“ и „обмен на информация“. Това са кодови думи за една проста реалност: потокът е постоянен, регулируем, управляван от държавни служители незаконно и много доходоносен за организаторите. Задачата е само да не стане видимо хаотичен и да не привлече обществено внимание, защото това би наложило държавни мерки за разбиване на схемата, както и неприятни разходи на време и средства за подмяната на поне част от участниците с нови такива.
И тук идва първият неудобен факт — България не решава дали има натиск. Тя решава само колко шумно да бъде неговото проявление.
Турция е държавата, която държи клапана!
И в този механизъм Турция не е просто партньор. Тя е контролна точка на цялата система.
От една страна получава прилични финансови потоци, които поддържат милиони бежанци на нейна територия. От друга — държи реалния ключ към интензитета на миграционния натиск към Европа.
Това създава класическа, но неудобна ситуация:
- Европа плаща, за да намали риска, но недостатъчно!
- Турция управлява риска, за да увеличи собственото си значение и оказва натиск, позовавайки се на недостатъчно и закъсняло финансиране!
Резултатът не е „сътрудничество“. Резултатът е стратегическа зависимост, в която миграцията се превръща в инструмент на външна политика.
А България стои на предната линия, където този инструмент се материализира като реален поток от хора. Но в преобладаващата си част това не са класически бежанци!
Новата миграция се състои не толкова от бягащи – въпреки че има и такива – колкото от заместващи хора.
Докато публичният дебат е фиксиран върху бежанските потоци, реалната трансформация е друга — внос на работна сила. Внос на работна сила в Европа! Но и в България като структурна част от Европейския съюз – също
Десетки хиляди хора годишно влизат в страната с едно единствено предназначение: да запълнят дупката, която българската демография вече не може да покрие.
Това не е временна мярка. Това е структурен заместител.
И тук въпросът вече не е „има ли миграция“, а:
👉 какво става със страна, която започва да замества собственото си работоспособно население с население, внасяно отвън?
И ужасяващата истина е, че промяната е без съгласието и против волята на българския народ.
В класическия политически език се говори за „интеграция“, „адаптация“ и „баланс“. Но тези думи прикриват нещо много по-сурово: постепенно демографско, културно и обществено преобразуване без ясно обществено решение за неговата дълбочина, за неговия обем и за неговата посока. Когато населението намалява, трудът се внася, а границата не спира, а регулира мигрантски потоци, част от които подхранват с работна сила страната, се получава процес, в който няма еднократен момент на избор. Този процес се осъществява чрез малки стъпки, всяка от които изглежда рационална сама по себе си. Което го прави политически „безшумен“, но стратегически необратим. И превръща България в жертва, но не на миграционна криза, а на имперска система, която вече е приела, че миграцията няма да бъде спряна, а ще бъде инициирана, организирана, преразпределяна, управлявана и рационално използвана. В тази имперска система Турция печели влияние, Европейския съюз печели време, икономиката на водещите и на богатите европейски държави печели работници, а на бедната периферия на Европа, в която е и България, е отредена ролята на последна регулаторна зона, в която всички тези процеси започват да стават действителност.
И в която сметките се плащат от бедняците, които я населяват, а промяната не се обсъжда като избор — тя се изпълнява като
административна рутина. Рутина, произвеждаща национални трагедии – стопяване на население, подмяна на култури, разбиване на семейства и съдби.
Ако това обстоятелство не се осъзнава от застрашените народи, сред които е и българският, ако не се предприемат най-скоро целенасочени, планомерни и системни действия за прекратяване на тази форма на физически и духовен геноцид, тези народи ще наторят обилно гробищата на историята и ще останат в нея дори не като генетичен фонд, а като буквени обозначения в архивите.
Ще позволим ли?
Или ще се организираме за съпротива?
Автор: К. Т.
Снимки: AI-generated illustration,
Източник: Federal Bar Association
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
Tik Tok: @tvspravedlivabulgaria
