Банките вече са започнали да вдигат лихвите по кредитите – както на новоотпуснатите, така и по действащи договори. При някои ипотеки скокът на лихвата от септември дори е двоен. Това алармираха в социалните мрежи сюрпризирани клиенти, с кредити сключени преди години.
Потребител се оплаква, че „Уникредит Булбанк“, без да го уведоми, е увеличила този месец лихвата на ипотеката му в евро от 2.9% на 5.16% – ръстът е почти двоен. Друг дава пример с „Прокредит Банк“, която още в края на август е предупредила, че заемът му поскъпва с процентен пункт (по-точно с 0.98%) заради повишение на индекса EURIBOR, с който е вързана лихвата. По същата причина ПИБ е увеличила в началото на октомври с 0.5 п.п. лихвата на всички свои бизнес клиенти. ОББ пък обяви, че от този месец вдига с 0.11 процентни пункта ипотеките, които предлага за нови клиенти. Наред с това повечето банки спряха промоциите си от лятото за жилищни и потребителски заеми.
Хората и фирмите, теглили заеми преди години, са неприятно сюрпризирани от светкавичната реакция на българските банки след решенията на ЕЦБ от юли и септември да увеличи ключови лихви в опит да охлади кредитирането и инфлацията. Още повече, че банкови експерти ни уверяваха как новият тренд към повишаване на лихвите у нас ще върви плавно, на стъпки, като първо ще се вдига доходността по депозитите, после лихвата на новоотпуснатите заеми и едва на следващ етап – на старите заеми. И че при голямата конкуренция между банките у нас, те няма да бързат да оскъпяват заемите за своите клиенти.
Да, ама не. Причината за бързото покачване на лихвите по действащи заеми е начинът, по който те се формират. Той е посочен в договора с банката и затова хората с кредити е добре да си припомнят какво пише в него. Там пише и при какви условия и колко често в годината лихвата може да бъде променяна.
Тези, които имат заеми с фиксирани лихви, може да бъдат спокойни. Това обаче е минимален дял от отпуснатите заеми у нас, почти няма дългосрочен кредит с фиксирана лихва, или ако има, тя действа само година, две, три, най-много пет от плана за погасяване.
Лихвата в болшинството случаи е съставена от два компонента – плаващ и фиксиран, и именно плащият в последните месеци расте нагоре. При някои банки това е пазарният индекс EURIBOR (средното лихвено ниво, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро). При други базата е средната лихва по депозитите в българските банки, която се обявява от БНБ всеки месец, при трети – ОЛП (основния лихвен процент), четвърти са избрали комбинация от различни парамерти.
EURIBOR в последните 7 години бе отрицателна величина, но от няколко месеца тръгна рязко нагоре – в момента е 1.3% за тримесечния индекс, 1.8% за шестмесечния и 2.6% за 12-месечния. ОЛП шест поредни години бе нула, но от октомври е 0.49%. Така че домакинствата, теглили левови кредити от банки, които се водят от стойностите на EURIBOR и ОЛП, ще са първите и най-потърпевши от новата политика на затягане на кредитирането. А ако заемите им са в евро – със сигурност лихвата е обвързана с EURIBOR.
Движение на 6-месечен EURIBOR
Повечето банки у нас (както е видно от таблицата по-долу) са приели за база при опреляне на лихвите по кредитите средно месечните нива на лихвите по депозитите, които засега почти не са помръднали, въпреки че няколко по-малки банки предприеха вече повишение на доходността на спестяванията.
Не трябва да забравяме обаче, че банките може да решат да повишат фиксираната компонента, като обявят, че има условия на повишен риск. Което и правеха в годините с нулеви лихви по депозитите и минусови пазарни индекси, вместо пропорционално на тях да намаляват лихвите по заемите.
Прочетете отново договорите си, съветват кредитни експерти. Така ще си припомните не само котвата (т.нар референтен лихвен процент), която банката е избрала за определяне на лихвите по заемите, но и кога може да очаквате промяна в размера ѝ. Някои банки са решили да правят промени в лихвите по заемите само веднъж в годината, други два пъти или четири, а има три банки, които са обявили, че ще ги преразглеждат всеки месец.
Освен това различните банки по различен начин реагират на изменение на референтния индекс – някои са определили, че ще променят лихвата по действащите заеми, само когато изменението на РПЛ е с повече от 50 базисни пункта, други с 30, трети с 25.
Източник: Моите пари
Източник: Сега