На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.
С тържествено събрание Българската академия на науките (БАН) ще отбележи на 1 ноември Деня на народните будители. Това съобщиха от научната институция.
Тържеството е от 11:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. На него ще бъдат връчени и наградите на Съюза на учените в България за високи научни постижения.
Ще бъде представена и изложбата „170 години от рождението на Стефан Панаретов (1853-1931) – общественик, дипломат, възрожденски просветител“, който е един от най-големите дарители на БАН. Изложбата се организира със съдействието на Централната библиотека и на Научния архив на Българската академия на науките.
Иначе у нас ще отбележим Деня на народните будители с инициативи в цялата страна. Пред сградата на Президентството ще се състои традиционната церемония по издигане на националното знаме на България. От 10.00 часа президентът Румен Радев ще приеме строя на Националната гвардейска част.
След това държавният глава ще отправи приветствие по случай Деня на народните будители. От понеделник ще бъде активен и специален уебсайт, посветен на Апостола на свободата – Васил Левски. Той е дело на Държавна агенция „Архиви“ и съдържа информация, създадена от собствената ръка на Апостола или тази на негови близки съратници.
Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята „История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.
Софроний Врачански, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
След Освобождението на България, както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. От 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.
Източник: bTV, Нова ТВ, БТА
Следвайте ни в Телеграм
