В началото на декември 2025 г. България отново излезе на улицата. Хиляди хора изпълниха триъгълника на властта в центъра на София и площадите в десетки градове в страната в серия от протести срещу проектобюджета за 2026 г. и срещу планираното въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г.
По националните телевизии зрителят видя друга картина: „напрежение“, „безредици“, „погром“, „агресивни протестиращи“. В обзор на bTV за вечерта на 2 декември протестът е представен с драматичния тон „мирен протест, провокатори с маски, безредици, ранени, арести и погром“ – акцентът попада именно върху сблъсъците, а не върху основанията на недоволството. Истината, както обикновено, е по-сложна от удобните телевизионни рамки. КАКВО
ВСЪЩНОСТ СЕ СЛУЧИ ТАЗИ СЕДМИЦА
Протестната вълна не пада от небето. От месеци се провеждат демонстрации срещу въвеждането на еврото – от протестите във Варна през юни, през шествията „Не на еврото“ в София и Брюксел, до палатковия лагер пред президентството в края на юни.
Тази седмица напрежението ескалира около два конкретни факта:
- първият бюджет на България, изцяло разчетен в евро за 2026 г.;
- официалната дата 1 януари 2026 г. за въвеждане на еврото, потвърдена в материалите на БНБ и националната кампания за еврото.
Според обобщенията на Би Ти Ви, БНТ, Vesti и други медии, десетки хиляди хора са излезли в София и в големите градове – Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Велико Търново, Стара Загора – на протести срещу бюджета, корупцията и планираното приемане на еврото.
Свидетелствата от място – включително репортажи и интервюта на Свободна Европа – показват една типична за последните години българска картина: родители с деца, възрастни хора, дребни предприемачи, служители от частния сектор, студенти. Общото между тях не е партийна принадлежност, а усещането, че „станаха прекалено нагли с краденето“ и че решения със съдбоносен ефект за живота им се взимат без реален обществен разговор.
„АГРЕСИВНИ ВАНДАЛИ“ ИЛИ ГРАЖДАНИ С ВЪПРОСИ
Факт е: в късните часове в центъра на София се стигна до сблъсъци с полицията, хвърляне на предмети, счупени прозорци, арести и ранени.
Факт е и друго: протестът започва мирно, а организаторите многократно призовават да няма провокации – това се признава дори в част от репортажите, които после превръщат „провокаторите“ в удобен централен сюжет. Международни медии като Reuters и големи европейски издания изрично отбелязват, че протестите са насочени не само срещу бюджета, но и срещу корупцията и плановете за въвеждане на еврото, а в София и други градове са участвали хиляди хора.
Когато обаче националният ефир редуцира многохилядно гражданско присъствие до кадри на няколко маскирани провокатори, посланието е ясно: „Тези хора са опасни. Вашият страх е оправдан. Не ги слушайте, гледайте ги.“
Така протестът срещу конкретни политики се превръща в телевизионно шоу за „безредици“, а основният въпрос – за въвеждането на еврото и начина, по който се взема това решение – остава в сянка.
ХОРАТА НЕ КАЗВАТ САМО „НЕ НА ЕВРОТО“. ХОРАТА КАЗВАТ „ЧУЙТЕ НИ“
Да, на плакатите се виждат „Не на еврото“ и „Искаме си лева“ – лозунги, които отдавна присъстват на протестите, организирани от различни формации и граждански инициативи.
Но ако се заслушаме внимателно в интервютата и репортажите от място, картината става по-сложна:
- част от хората искат референдум – „нека хората решат“,
- други настояват за отлагане на датата, докато не бъдат изчистени сериозно корупционните практики и не се повиши реалният стандарт на живот,
- трети не са категорично против самата валута, а срещу начина, по който държавата комуникира и подготвя процеса – „нищо не ни обясняват, само ни казват, че било хубаво“.
Паралелно с това партия „Възраждане“ внася предложение за провеждане на национален референдум с конкретен въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“ – което формализира политически именно тази обществена тревога. С други думи: Протестът не е просто „против еврото“, а против усещането, че народът е статист в собствената си държава.
КАКВО КАЗВА ДЪРЖАВАТА: ОФИЦИАЛНАТА КАРТИНА НА „ПРАВИЛНИЯ ИЗБОР“
От другата страна стои силно концентрираното официално послание: еврото е „историческа стъпка“, която ще донесе „просперитет и сигурност за България“. Това е линията както на Европейската централна банка, така и на Европейската комисия и българските институции.
Информационните материали на БНБ и специализирания портал evroto.bg описват подробно механиката на приемането:
- дата 1 януари 2026 г.,
- фиксиран курс 1,95583 лв. за 1 евро,
- безсрочна възможност за обмен на левове в евро в БНБ,
- законови изисквания за двойно обозначаване на цените и контрол върху закръгляването. Официалните аргументи за полза звучат така:
- премахване на валутния риск,
- по-ниски разходи за обмен и трансакции,
- по-лесен достъп до финансиране и инвестиции,
- по-голяма предвидимост за бизнеса и защита на спестяванията в рамките на еврозоната. Това е едната страна на монетата – буквално.
КАКВО ТРЕВОЖИ ХОРАТА: РИСКЪТ ДА ПЛАТИМ СМЕТКАТА САМИ
От другата страна стоят опасенията, които рядко намират място на първа страница:
- страх от скок на цените – опитът на други страни показва, че при лош контрол част от търговците „закръгляват нагоре“, а инфлацията се усеща от домакинствата много преди да бъде „уловена“ в статистиката;
- загуба на символен и икономически суверенитет – левът се възприема не само като валута, а като остатъчен знак на държавност след години на приватизации, външен натиск и усещане за зависимост;
- липоверие в институциите, които трябва да гарантират „справедлив“ преход – хората не вярват, че именно тези, които години наред не спират корупционните схеми, изведнъж ще станат строги пазители на интереса им при смяна на валутата;
- липса на истински плуралистичен дебат – експерти, които критикуват процеса или акцентират върху рисковете, рядко получават равностойно време в масовите медии в сравнение с официалните говорители.
Тук не говорим за „антиевропейски“ рефлекс. Голяма част от протестиращите не поставят под въпрос членството на България в ЕС. Те поставят под въпрос качеството на управлението и реалната цена, която обществото ще плати при лошо проведен преход.
ОТ ПРОТЕСТ ДО РЕЗУЛТАТ: ОТТЕГЛЯНЕТО НА БЮДЖЕТ 2026
Най-ясният знак, че улицата не е говорила във вакуум, дойде почти веднага: правителството на Росен Желязков обяви, че оттегля проекта за бюджета за 2026 г. след един от най-големите протести през последните години. Оставка няма, но политическият натиск е усетен. Официалният мотив е „нужда от нов разговор и корекции“, но контекстът е ясен – когато хиляди хора излязат по улиците и международните медии започнат да пишат за „антикорупционно движение в най-бедната държава в ЕС“, suddenly бюджетът престава да бъде „технически документ“ и става това, което винаги е бил: политически избор за това кой ще плаща и кой ще печели.
ГОЛЕМИЯТ ЛИПСВАЩ ГЕРОЙ: ОБЩЕСТВЕНИЯТ ДИАЛОГ
Ситуацията е парадоксална. От една страна, държавата има комуникационни стратегии, сайтове, „митове и факти“, дрон-шоута и официални кампании за еврото. От друга страна, усещането на голяма част от обществото е, че върху него се упражнява PR, но не и диалог. Хората не искат да гледат още един клип за „по-ниски такси“. Искат някой да седне честно и да отговори, лице в лице, на въпроси като:
- Какво се случва, ако цените скочат по-бързо от доходите, както вече сме виждали при други „реформи“?
- Какви конкретни механизми за компенсация има за най-уязвимите групи?
- Как ще се гарантира, че корупционни практики няма да се „преопаковат“ в новата валута?
- Кой ще поеме политическата отговорност, ако реалният резултат се окаже различен от обещанията?
Докато тези въпроси стоят без честен отговор, протестът няма как да бъде „само за еврото“. Той е за доверието. А доверието не се печели с репортажи за „агресивни граждани“, които „безчинстват из столицата“. То се печели с прозрачност, поемане на отговорност и готовност да чуеш и хората, които не са съгласни с теб.
ВЪПРОСЪТ, КОЙТО ОСТАВА
Протестите от тази седмица няма да бъдат последните. Спорът за еврото е само повърхността на по-дълбок конфликт: между граждани, които искат да бъдат участници в решенията, и власт, която предпочита да ги вижда като статистика и фон на кадри с кордон от полицаи. Можем да спорим за плюсовете и минусите на еврото – и трябва да го правим. Можем да цитираме експерти, които обещават стабилност и по-високи доходи, както и такива, които предупреждават за рискове и неравномерни ефекти.
Но едно нещо е кристално ясно след събитията от тази седмица: Хората не излязоха, за да чупят. Излязоха, защото никой не ги чу, докато все още говореха тихо. А когато един народ бъде системно изключван от разговора за собственото си бъдеще, шумът на площада не е „безчинство“. Той е единственият език, който властта е оставила.
––––-
За автора: Райна Стаменова е политолог, журналист, анализатор и изследовател на съвременните обществени трансформации и комуникационните модели в политиката. С интерес към връзката между историята, идеологиите и политическите процеси, тя вярва, че доброто управление започва с честен разговор с хората.
Автор: Райна СТАМЕНОВА
Снимка: Гугъл
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
Tik Tok: @tvspravedlivabulgaria
