На международна конференция за безпилотните летателни и роботизирани системи във Военната академия „Георги С. Раковски“ началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов заяви, че войната в Украйна е потвърдила ключовата роля на отбранителната индустрия и новите технологии за успеха на бойното поле. Според него конфликтът е показал как иновациите, адаптивността и дистанционно управляемите системи могат да компенсират ресурсни дефицити и да се превърнат в централен фактор във военните действия.
Всичко това звучи вярно. Проблемът е, че то е очевидно не от вчера, а от десетки години.
И тук възниква първият неудобен за адмирала и за цялото българско воинство въпрос: трябваше ли да избухне войната в Украйна, за да прогледне българското военно ръководство? Трябваше ли да бъдат дадени хилядите жертви и да се нагледаме на разрушени градове, за да стане ясно и у нас, че бъдещето на армията е в дроновете, в електронната война, в роботизираните системи, в масовата армия и в така наречената „модерната индустриална мобилизация“, а всъщност добре забравеното бързо поставяне на цялата икономика на военни релси?
Картината „Слепец води слепците..“‘
Безпилотните системи не се появиха през 2022 г. Те се използват от години – в Нагорни Карабах, Сирия, Либия, Ирак, Афганистан. Светът отдавна наблюдаваше как евтини и масови технологии променят бойното поле. Наблюдаваше как се монополизират комуникациите от една единствена „свръхсила“ с амбиции за световно господство и как тя злоупотребява с тях, използвайки ги да шпионира всички и всичко. Наблюдаваше как масово мъже и жени се мобилизират, за да защитават своите страни или за да участват в агресии. Но като че ли само у нас това знание пристигна със закъснение и по административна поща. Ако да е имало и някой друг, това пак не може да е утешение!
Следва и друг, още по-остър въпрос: къде спаха военните и политическите ръководители на нашата Родина близо 37 години след 10 ноември 1989 г.? В Бояна, в Драгалевци, в Симеоново, по чуждестранните курорти или на топло в кабинетите?
През целия преход народът слушаше от тях декларации за реформи, модернизация, нова армия, съвместимост с НАТО, технологичен скок. Реалността обаче често беше друга – хронично недофинансиране, бавни обществени поръчки, липса на стратегическа визия, изтичане на кадри и остаряло мислене. Докато други държави изграждаха екосистеми между армия, университети и индустрия, у нас се пилееха средства за конференции, кръгли маси и презентации.
Или накратко – много думи, катастрофален резултат.
Адмирал Ефтимов днес правилно отбелязва, че човешкият фактор остава ключов и че количественото превъзходство вече не гарантира успех. Това е така. Но възниква и третият въпрос: защо отново няма нищо конкретно?
А той влачи след себе си и други:
Кои точно проекти за дронове се реализират?
Какъв е бюджетът?
Кои български предприятия ще участват?
Ще има ли производство у нас?
Кога армията ще получи реални способности?
Как ще се обучават оператори, инженери и специалисти по радиоелектронна борба?
Какви срокове са поставени?
Без отговор на тези въпроси изявленията остават празни констатации, будещи насмешка дори в дилетантите. Всеки човек, следящ новините през последните две години, знае, че войната не е такава, каквато някога е била. Истинското лидерство не е да кажеш очевидното след събитието, а да предвиждаш успешно и да подготвяш страната навреме. Защото прозренията на адмирала са някак сакати и откъм още по-важни въпроси: С кого се каните да воювате, хранени синковци? Пак ли с Русия? Верни кучета сте на кого и коя чужда каишка опъвате? И защо започнахте да джавкате не когато започнаха да ограбват, да прогонват от земите му, да унищожават духовно и физически българския народ, а чак сега, когато светът се разтресе и руският ботуш подритна гнилата европейска вратня, а Китай се кани да раздаде шамари на обявилите се за владетели на планетата? Да не би защото опасността за тези, на които слугувате, излезе от имагинерното, хипотетичното и виртуалното и с всяка измината минута се превръща в жива действителност?
Да, заслепени от чуждата хубост и милост, прелюбезнии генерали, адмирали и вся остальная… – България действително има нужда от ускорено изграждане на отбранителни способности! Но още повече има нужда от ръководство, което не слугува на чужденци, не приема безумните заповеди, дори да идват от съюзи, в които България членува. И което ръководство не открива бъдещето постфактум, а го изгражда предварително. От такива военни кадри България се нуждае именно сега! Иначе всички ние, ненаучили уроците на историята и отново избрали неподходящите, ще трябва плащаме отново и отново най-високата цена. А тя се измерва в човешки животи.
Автор: К. Т.
Снимки: БТА и Gallerix.ru
Източник: БТА
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
Tik Tok: @tvspravedlivabulgaria
