Вече няколко пъти, представители на „политическия елит“ заявяват, че се намират „От правилната страна на историята“. На какво се дължи убеждението им, че са правилно позиционирани исторически? Може би смятат евроатлантическите фактори за вечни, непоклатими и непобедими, а „ориентацията“ към западните „ценности“ – надежна индулгенция за политическо оцеляване?
Три десетилетия Западните фактори управляват България чрез посредник – бившата партийна номенклатура (най общо казано, всички партии), която в ролята на туземна аристокрация и срещу процент от награбеното, предаваше и продаваше Родина и Народ, спазвайки зададените от победителите в Студената война геополитически и идеологически рамки.
Терминалната криза на световната капиталистическа система, търсенето на изход от нея, изострянето на противоречията между геополитическите сили, превърна България в прифронтова държава в ключов регион на Света. Това доведе съответно до вътрешнополитически сътресения – евроатлантическите фактори (най-вече САЩ), премахнаха „старите“ посредници, на които вече нямат пълно доверие и поеха страната на „ръчно управление“, чрез „нови“ марионетни политически проекти“, като „Продължаваме Промяната“.
Българските „елити“ са от грешната страна на историята, не за пръв път. Със същата жар, с която днес почитат „евроатлантизма“, наричаха Левски и Ботев „чапкъни“ и чакаха Султанът да се обяви за „Цар на българите“, вярваха в Кайзера и непобедимата германска сила, във Фюрера и „Хилядагодишния Райх“, в „Светлото комунистическо бъдеще“, към което ни водеха склеротиците от Политбюро в Кремъл…
Историческите решения на българските политици през 20 век ни доведоха до Три Национални катастрофи. „Преходът“ е Четвъртата национална катастрофа. Ако продължаващата агония на България в орбитата на „евроатлантизма“, която се изразява в демографска катастрофа, културна катастрофа и перманентна социално-икономическа криза, не бъде прекратена, ако се стигне и до пряка намеса в мащабен военен конфликт, това ще е Пета и Последна национална катастрофа, българският народ ще изчезне като етнически и исторически субект.
„Говорещите глави“ от телевизори и соцмрежи тръбят и преповтарят, че „няма алтернатива“. Не трябва да им се вярва. Не можем да позволим повече да им вярваме, защото въпросът за нас, като народ, е на живот и смърт. Ще ни бъде или няма да ни бъде.
Колкото до „правилната страна на историята“ – нашето географско местоположение е било и продължава да бъде „проклятие“ – но може да бъде и предимство, коз, който да се изиграе правилно, за да се съхраним като нация в този сложен свят, който се очертава на хоризонта. Но като начало – „Елитите на Прехода“ трябва да си получат заслуженото. Те не подлежат на очовечаване, не заслужават прошка и не трябва да им се дава възможност, когато събитията тръгнат към промяна, да се пребоядисат, да застанат най-отпред и ни лук яли, ни лук мирисали, да викат възторжено „Ура“…Тяхното място е на „Бунището на историята“.
За свободна, независима и социално-справедлива България!
