ПОКЛОН ДО ЗЕМЯТА СВЕТЦИ И МЪЧЕНИЦИ ОТ БАТАК! ВЕЧНА ПАМЕТ!

  • 5 май е една от най-зловещите дати в българската и световната история, защото през 1876 г. на този ден в Батак е финалът на едно огромно зверство.

Задачата на Батак в Априлската епопея била да заеме складовете в околните селища, да осигури провизии на въстаниците, да блокира важните пътища и да попречи на турските войници да получават пратки с провизии. Трябвало е да неутрализира околните помашки села, ако решат да се противопоставят на въстанието. Освен това оцелелите от разбитите чети е трябвало да се съберат там. При все това, Батак трябвало да се пази сам от турската армия.

В хода на въстанието срещу града е изпратена 5-хилядна башибозушка армия, предвождана от Ахмед ага Барутанлията. Селските първенци правят опит да спасят обикновените хора и викат Барутанлията да му предадат оръжието си. Той, от своя страна, под клетва заявява, че ще си тръгне веднага щом получи боеприпасите на въстаниците. Но нещата взимат зверски обрат.
Първите въстаници, които предават оръжието си, са обезглавени. След това Батак е обграден и започват неколкодневните зверства. Хората не просто са избити, върху тях се излива цялото зверство, на което човешкото същество е способно.

Някои са набивани на кол и изпичани живи на шиш. Други са обезглавявани. Трети са насичани на парчета. Четвърти – изгаряни живи. Бременните жени са буквално разпаряни, а бебета им нанизвани на щиковете на башибозуците. Църквата „Света Неделя“, където са се барикадирали част от батачани, е подложена на тридневна обсада. Много хора умират от задушаване, излезлите са пронизани от куршуми, а когато оцелелите разбират, че така или иначе са обречени и отварят вратите, са подложени на безпощадно клане. Финалът е на Дървения мост, където останалите оцелели мъже са избити. Част от жените също остават там, други са отведени като робини.

  • Баташкото клане е обявено за едно от най-големите престъпления в историята на човечеството.
  • През 2011 г. баташките мъченици бяха канонизирани от Българската православна църква.

–––––––––––––––––––

  • Нека се помни, нека се знае, и никой не смее да пипа, пренаписва и подлага на тълкуване БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ.
  • Защото още не е изсъхнала кръвта по улиците и още отекват писъците и стенанията на дедите ни, дали живота си за нашата свобода.
  • Защото ние знаем, ние помним и се прекланяме пред подвига им!