България има едно огромно постижение — високообразовани възрастни хора. Можете да проверите – признато е от всички международни институции.
Но има и един голям проблем — сривът на образованието сред младите, признат от същите международни институции.
Къде са политиците? Къде са социолозите? Къде са онези жълтоустни телевизионни „експерти“, които всеки ден ни обясняват колко „тежко“ било положението? Защо нито един от тях не изрече на глас единствения световен положителен факт за България през последните години — факт, който не е от платени агенции, не е от партийни брошури, а от международни институции?
България е сред водещите държави в света по образованост на възрастното население.
Според данните на UNESCO Institute for Statistics, България има 80.2% население над 25 години със завършено поне средно образование (2023 г.) . Това поставя страната ни в групата на най-образованите нации в света, редом до държави като Германия, Исландия, Чехия и Естония.
Това не е „случайност“. Това е резултат от време, в което образованието беше масово, достъпно, задължително и обезпечено от държавата. И това беше времето на социализма — неудобна истина за повечето днешни коментатори.
Но защо никой не говори за това?
Защото в България лесният въпрос е опасен за всяка кариера и веднага поражда други: Кога са учили тези хора? В кое време? При коя система?
Отговорът е ясен — те са учили тогава, когато държавата имаше стратегия за образование, а не пи-ар кампания. Тогава, когато учителят беше авторитет, а не чиновник, задъхан между формуляри и „проекти“. Тогава, когато училището беше място за знание, а не за статистически отчети.
А къде са младите?
Тук идва студената вода, която никой политик или добре печелещ бизнесмен не иска да излее върху себе си.
Според последните данни на OECD – Education at a Glance 2025, България е сред страните с най-нисък дял на млади хора – между 25 и 34 г., които продължават образованието си след гимназия и участват в програми за продължаващо обучение. Страната е една от най-слабите в ЕС по участие на възрастни в обучението.
Ако погледнем по-широката картина, България изостава в ключови за младежта показатели:
- висок дял млади хора без завършено средно образование (12% през 2024 г.) ;
- ниско участие в професионално обучение;
- ниска мотивация за продължаващо образование;
- слаби резултати в международни тестове като PISA (OECD) .
Това не е „89-то място“ в някаква сензационна класация — това е истинската картина, очертана от най-авторитетните международни институции.
И ние спокойно бихме могли да леем сълзи колко неспособни сме като диви балканци да се интегрираме в западния Рай на благоденствието чрез всемогъщата и много прогресивна европейска система и колко много са ни виновни еврей…, (пардон!), еврогей…, (пардон!) европей… (пак пардон!), ако отдавна и – казано честно! – с манипулации и насила не бяхме интегрирани като колония в тази система. И в която с лукавство, с упоритост и с угодливост по пътя на европейската деградация успяхме да изпреварим всички останали.
Защото спадането на образователното равнище, изпростяването и глада за квалифицирани кадри в много от областите си е чисто европейско явление и радостна новина за всички неевропейски народи, но и много тревожна за европейските. Общото влошаване на образователното равнище, намаляването на функционалната грамотност и засилващият се недостиг на квалифицирана работна сила отдавна са освен хронични, също и задълбочаващи и ускоряващи се европейски заболявания..
Това не е политическа теза — това е реалност, описана в докладите на OECD, Eurostat, UNESCO, както и в националните статистики на водещи европейски държави.
Според OECD – Skills Outlook 2025, над 20% от младите европейци имат затруднения с базова функционална грамотност. В някои държави този процент надхвърля 25%. Eurostat отчита, че участието в продължаващо обучение сред възрастните в ЕС е ниско и стагнира — едва 11% от хората между 25 и 64 години участват в някаква форма на обучение през годината. Европейската комисия предупреждава за „структурен недостиг на квалифицирана работна сила“, особено в инженерните, медицинските и технологичните професии.
Така ли е или не, но самите европейски институции обясняват тази деградация със следните причини:
- масовото дигитално разсейване, което намалява концентрацията и когнитивната устойчивост;
- фрагментираното образование, в което реформите се сменят по-често от учебните програми;
- намаляване на авторитета на учителя;
- демографски срив, който води до по-малко ученици и по-слаба конкуренция.
България не просто следва тази европейска тенденция — тя я изпреварва. Причината е двойна:
- масова миграция навън, която изнася най-образованите и най-амбициозните млади хора;
- висока смъртност, която намалява дела на възрастните с високо образование и увеличава дела на социално уязвимите групи.
А когато най-образованите напускат страната, образователната структура се изкривява — остава по-нискообразовано население, което трудно генерира културен и икономически капитал. Освен това миграцията намалява броя на децата в училище, което води до сливане на паралелки, недостиг на учители и спад в качеството.
Високата смъртност също влияе върху образованието. Тя засяга предимно хора над 50-те години — именно онези, които са учили в силната образователна система преди 1989-та година Така делът на високообразованите възрастни намалява, а делът на младите с по-слабо образование расте. Това ускорява общия спад в образователното равнище.
Ето как докато политиците спорят, фактите говорят. Докато телевизионните „експерти“ се надвикват, статистиката крещи.
Ако настоящите тенденции продължат, България ще се изправи пред три възможни сценария — всички описани в доклади на Световната банка, OECD, Европейската комисия и UNESCO.
Сценарий 1: При липса на адекватна програма и решителни действия за нейното осъществяване се очаква:
- Драматичен недостиг на квалифицирани кадри.
- Намаляване на конкурентоспособността на икономиката.
- Ускорено застаряване на населението.
- Пълна зависимост от внос на работна сила.
- Пълна неспособност на образователната система да поддържа базови стандарти.
Сценарий 2: При частични и/или недостатъчно решителни действия в правилната посока, се очаква:
- Запазване на сегашните нива на грамотност.
- Леко подобрение в професионалното образование.
- Умерено намаляване на миграцията.
- Частично привличане на кадри от чужбина.
- Образованието се стабилизира около средното по качество, но не е катастрофално влошено.
Сценарий 3: При адекватна програма и решителни действия за нейното осъществяване в действителността, се очаква:
- Възраждане на учителския авторитет.
- Въвеждане на строг стандарт за учебно съдържание.
- Масови програми за продължаващо обучение.
- Привличане на висококвалифицирани специалисти от чужбина.
- България се завръща сред водещите държави по образователни показатели.
Тези сценарии не са фантазия — те са вариации на истински, напълно възможни модели, последните два от които поради външния, западен натиск и поради поддатливостта на политическата ни върхушка към слугинаж, едва ли ще бъдат осъществени. Все пак не бива да забравяме, че на лелеяния Запад му трябват не конкуренти, а роби! Дали ще бъдат роботи или източноевропейци, в случая – българи, за него няма значение, важното е да носят максимална печалба в джобовете на западния господар.
И точно поради това днес имаме две Българии: едната образована, а другата – неграмотна, изпростяваща и все по-объркана.
Имаме и парадокс:
- Пенсионерите — хората, учили в системата преди 1989 г. — са сред най-образованите в света.
- Младите — продукт на последните 30 години „реформи“ — са сред най-уязвимите в Европа по образователни показатели.
Това не е идеология. Това не е носталгия. Това е статистика.
UNESCO, OECD, Световната банка — всички показват едно и също: България е силна там, където е имала държавна политика, и слаба там, където е оставена на самотек.
А въпросът „Защо мълчат политиците“ има своят отговор: защото само по себе си всяко признание на този факт, е същевременно признание за провал! Признание, че 30 години „реформи“ не са довели до по-добро. Признание, че системата, която те хулят, е произвела по-образовани хора от системата, която те управляват.
Което е… политически, а и всякак, „неудобно“! И може да доведе до спиране на парични средства, до отнемане на привилегии, до снемане от длъжности, до изгонване от удобни кресла!
Затова е разбираемо.
Предпочели са да си мълчат!
Автор: К. Т.
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
