НОВ ПРЕДМЕТ В УЧИЛИЩЕ: ДОБРОДЕТЕЛИ, ЕТИКА И РЕЛИГИИ ВЛИЗАТ В ПРОГРАМАТА ОТ 2026 Г.

От учебната 2026/2027 година в българските училища ще бъде въведен нов учебен предмет, който ще обединява теми, свързани с добродетелите, етиката и религиозната култура. Този предмет обаче няма да е задължителен. Това съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев в интервю за предаването „Седмицата на Дарик“.

Идеята зад новия предмет е децата още от ранна възраст да изграждат ценности и нравствени ориентири, които да подпомогнат формирането на по-хармонично общество. Новият предмет ще бъде въведен поетапно, като обучението ще започва от първи клас.

Според министър Вълчев основният акцент ще бъде поставен върху възпитанието в добродетели, а не върху конкретна религия. Родителите ще могат да избират между изучаване на етика или на религия – православие или ислям, като религиозното обучение ще бъде неконфесионално и ще следва плуралистичен модел с фокус върху общочовешките ценности.

Предметът по религия няма да бъде задължителен. За да бъде организирано такова обучение, ще трябва да има достатъчен брой желаещи ученици и наличен квалифициран преподавател. При липса на тези условия, децата автоматично ще преминават към изучаване на етика и добродетели.

По време на интервюто министър Вълчев коментира и тазгодишните държавни зрелостни изпити, отбелязвайки, че те са преминали спокойно и без съществени затруднения. В изпитните варианти са включени повече практически задачи, което според него е правилна стъпка, но показва, че учениците все още срещат трудности с приложението на знанията си.

„Учениците се справят добре, когато става въпрос за възпроизвеждане на заучен материал, но при международни оценявания като PISA, които измерват умения, резултатите ни са значително по-слаби“, посочи Вълчев. Това според него е ясен сигнал, че образователната система се нуждае от преориентиране – от акцент върху заучаването към развитие на умения и функционална грамотност.

Министърът подчерта още, че днешните ученици ще живеят в свят, в който ще се налага да сменят професии и да се адаптират към непрекъснато променяща се среда. Това изисква по-широка професионална основа, гъвкавост и устойчиви базови знания. „Разбирането на света минава през разбирането на събитията – чрез четене, история, езикова култура и комуникационни умения. Наред с това, традиционните дисциплини като математика и природни науки остават изключително важни за развитието на логическо мислене и ценни умения“, добави той.

Министър Вълчев потвърди и ангажимента на правителството за предоставяне на безплатно обучение по медицина за студенти, които се обвържат с договор за работа в страната след дипломирането си. „Обучението по медицина е най-скъпо, затова ще го обвързваме с реализация в лечебни заведения“, обясни той.

По данни, предоставени от министъра, България е страната в ЕС с най-голям брой обучавани лекари на милион души от населението. Въпреки това, около 25% от завършващите медици напускат страната – процент, който макар и намалял спрямо предишни години (когато е достигал 45%), остава сериозен проблем за здравната система.

Безплатното обучение ще бъде разширено и към други дефицитни специалности в здравеопазването, като например медицински сестри и акушерки, в опит да се отговори на нарастващия недостиг на кадри в сектора.