През юни 2025 г. бяха обявени резултатите от националното външно оценяване (НВО) в 4. и 12. клас, а обобщената картина предизвика вълна от притеснение сред учители, родители и експерти в образованието. За поредна година се затвърждава тенденцията към все по-ниски постижения на матурите, особено по български език и литература – предмет, който се смята за основополагащ в системата на образованието.
Статистика: спад в резултатите по всички показатели
Според данни на Министерството на образованието и науката, средният резултат на НВО в 4. клас по български език и литература е 60,4 точки от възможни 100 – спад с над 5 точки в сравнение с 2024 г. По математика също се наблюдава понижение, като средният резултат е 57,8 точки – най-ниският за последните пет години.
При зрелостниците от 12. клас ситуацията е още по-тревожна. На задължителната матура по български език и литература над 35% от учениците са получили оценка „Среден“ или по-ниска, а едва 6% са постигнали „Отличен“ – почти двойно по-малко спрямо предходната година. Средният успех на национално ниво е 3.89, като в някои области е отчетен дори среден резултат под 3.50.
Реакции: от разочарование до гняв
Реакциите на учители и родители не закъсняха. Много преподаватели определиха резултатите като „огледало на системни проблеми“ и призоваха за сериозна реформа в методиката на обучение и критериите за оценяване.
„Учениците не четат, не пишат, не разбират текст – а ние продължаваме да ги подготвяме по стари програми. Време е за цялостно преосмисляне на учебния процес,“ коментира учител по български език от Варна.
Родителите също изразиха притеснения – някои обвиняват дистанционното обучение през последните години, други – претоварените и неразбираеми учебници, а трети – липсата на дисциплина и мотивация сред учениците.
Очакванията: нереализирани прогнози и разочаровани надежди
Много от предварителните очаквания, особено за подобрение на резултатите след въведените през миналата година нови образователни стратегии, не се оправдаха. Министерството бе заложило на дигитализация на учебния процес и иновативни методи на преподаване, но резултатите сочат, че това все още не дава реален ефект върху качеството на знанията.
Причини за ниските резултати: четири дълбоки проблема в системата
Резултатите от матурите не са просто числа – те отразяват сериозни и дълбоко вкоренени проблеми в образователната система. Спадът в постиженията на учениците е следствие от редица фактори, които се натрупват през годините и се проявяват най-ясно в ключови моменти като националните изпити.
1. Липса на функционална грамотност
Един от най-тревожните изводи от тазгодишните матури е неспособността на голяма част от учениците да разберат и интерпретират текст. Функционалната грамотност – тоест умението да се използват четене и писане в реални житейски ситуации – е слабо развита. Много ученици могат да прочетат текста, но не разбират смисъла, не могат да направят обобщения, да извлекат информация или да формулират собствено мнение.
Примерите от матурите са показателни: в задача, изискваща аргументирано тълкуване на кратък публицистичен текст, 47% от зрелостниците не са отговорили или са дали неадекватни, механично преразказани отговори. Това е ясен знак, че не се развиват базисни когнитивни умения – учениците не мислят критично, не правят връзки между идеи, не умеят да четат „между редовете“.
2. Неравен достъп до качествено образование
Въпреки усилията за уеднаквяване на учебните стандарти, в страната продължава да съществува сериозно образователно неравенство. Учениците от по-малки населени места често нямат достъп до добри учители, извънкласни дейности или съвременна учебна база. В някои училища липсват базови ресурси – интернет връзка, библиотеки, специализирани кабинети.
Според проучване на Института по изследване на образованието, разликата в средния резултат от матурите между големите градове и селските райони надхвърля 1 цяла оценка. Това не е просто статистика – това е неравнопоставеност, която директно влияе върху бъдещите възможности на тези деца.
3. Претоварена и остаряла учебна програма
Учебното съдържание често е прекомерно обемно, абстрактно и далеч от реалния живот на учениците. Вместо да се акцентира върху разбиране, прилагане на знания и логическо мислене, акцентът все още е върху запаметяване и възпроизвеждане на факти. Това демотивира учениците и ги лишава от възможността да учат чрез откриване и осмисляне.
„Ние караме децата да наизустяват художествени анализи, вместо да ги учим как да ги направят сами. Така не се възпитава мислещ гражданин, а репродуктивен ученик“, казва преподавател по литература с 20 години стаж.
Това води до усещане за безсмисленост на учебния процес, особено в горните класове, където учебното съдържание се усеща като прекалено теоретично и изолирано от практиката.
4. Недостатъчна квалификация на част от учителите
Макар в страната да има изключителни преподаватели, в много училища учителите не разполагат с нужните инструменти, знания или мотивация да се адаптират към съвременните нужди на учениците. Често преподавателите използват стари методи на обучение, които не работят за новото дигитално поколение. Проблемът се задълбочава от липсата на постоянна квалификация, практически обучения и подкрепа от страна на системата.
Младите учители са малко, а средната възраст в професията надхвърля 50 години. Въпреки че има програми за продължаващо обучение, голяма част от тях са формални и не водят до реална промяна в методиката.
Зрелостните изпити като лакмус за бъдещето
Докато новите стратегии тепърва ще бъдат обсъждани и изпробвани, един извод се налага с категоричност: българското образование е изправено на кръстопът и няма време за отлагане. Матурите, макар и само един от елементите на системата, са изключително показателни – те разкриват както знанията, така и пропуските, мотивацията и перспективите на едно цяло поколение.
Ниските резултати от НВО през 2025 г. не са инцидент, а системен сигнал за тревога, който изисква смелост и решителност. Ако искаме учениците да бъдат не само грамотни, но и мислещи, способни и конкурентоспособни млади хора, е необходима дълбока и последователна трансформация – на програмите, методите, очакванията и ролята на всички участници в образователния процес.
Истинската цел на зрелостните изпити не трябва да бъде просто „да се премине тестът“, а да се измери доколко образованието изгражда граждани, които разбират света, мислят самостоятелно и могат да променят средата около себе си.
И ако искаме тази цел да се превърне в реалност, реформата трябва да започне не утре, а днес.
За автора: Райна Стаменова е политолог, изследовател на съвременните обществени трансформации и комуникационните модели в политиката. С интерес към връзката между историята, идеологиите и политическите процеси, тя вярва, че доброто управление започва с честен разговор с хората.
Автор: Райна СТАМЕНОВА
Снимка: plovdiv24.bg
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
narodenfront.com
humanrightsbg.com
antifascistbg.com
Tik Tok: @tvspravedlivabulgaria
