Трагедията край Петрохан продължава да разкрива нови пластове – този път чрез свидетелства на родителите на 22-годишния Николай Златков.
Майката – Ралица Асенова – публично заяви, че не вярва синът ѝ, заедно с Ивайло Калушев, още трима възрастни мъже и 15-годишно момче, да са се самоубили. Според нея те са жертва на професионално извършено убийство. Тя оспори и данните за въоръжаването на групата.
Паралелно с това в разследването се появяват показанията на бащата на Николай, дадени в дните, когато младежът все още се издирваше. От тях става ясно, че още през 2014 г., когато Николай е едва на 11 години, майката го оставя при Ивайло Калушев в Мексико.
„НЯМА ДА ХОДИ НА УЧИЛИЩЕ, ЩЕ ЖИВЕЕ В КОМУНА“
Бащата разказва, че първоначално е бил информиран за преместването в Мексико с аргумента за „по-добри условия на живот“. Ден по-късно получава имейл, в който се обяснява, че Николай ще живее в будистка комуна, няма да посещава училище, ще се занимава с гмуркане и ще бъде сред „възвишени хора“.
Тогава за първи път чува името Ивайло Калушев.
„Бях безкрайно изненадан. Това, което намерих в интернет за него, меко казано ме шокира“, свидетелства бащата.
Комуникацията със сина му рязко се променя. По думите му, момчето започва да възприема всяко съмнение като обида към новата си среда. След дни контактът се прекъсва напълно.
Тук възниква първият остър въпрос:
Как едно 11-годишно дете напуска държавата, прекъсва училище и се установява в чужбина без институционален контрол?
Имало ли е уведомяване на социалните служби?
ПОСЕЩЕНИЕ В МЕКСИКО: ХРАМ В ДЖУНГЛАТА ИЛИ ЛУКСОЗЕН ИМОТ?
Притеснен, бащата заминава за Мексико.
„Очаквах будистки храм в джунглата. Намерих луксозен имот с високи стени и охрана“, разказва той.
След среща с майката, сина си и самия Калушев получава уверения, че всичко е доброволно и че Николай може да се върне в България, ако пожелае. Детето обаче отказва.
Доброволен избор ли е това за 11-годишно дете?
Къде свършва влиянието на харизматичен възрастен и започва манипулацията?
ЗАВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ И „РЕЙНДЖЪРСКА“ УНИФОРМА
През 2022 г., вече пълнолетен, Николай се среща с баща си в София.
„Беше облечен в черна униформа с емблеми и колан. Обясни ми, че се занимават с опазване на околната среда, тренировки, пещери, парапланеризъм и духовни практики“, разказва бащата.
През октомври същата година посещава хижа „Петрохан“. Описва ограда с датчици, камери и нещо като контролен пункт със синджир на пътя.
„Средата изглеждаше нормална, никой не изглеждаше притеснен“, казва той.
Но отново въпросите остават:
- Защо база на неправителствена група разполага с такава степен на контрол и охрана?
- Как непълнолетно момче живее там трайно, без училище и без социален контрол?
- Кой следи дали правата на децата са защитени?
СЕКСУАЛНИ СЪМНЕНИЯ И МЪЛЧАНИЕ
Бащата признава, че не е повдигал директно темата за евентуални сексуални посегателства.
„Ники не ми е давал повод да мисля в тази посока“, казва той.
Но добавя, че начинът на живот му е изглеждал трудно обясним.
Това отваря още една чувствителна линия:
Когато родителите имат притеснения, но нямат доказателства, към кого се обръщат?
И има ли механизъм, който да проверява подобни затворени общности?
ПРОТИВОРЕЧИЕТО
Днес майката е убедена, че синът ѝ е жертва на убийство. Бащата разказва за години на дистанция, съмнения и безсилие.
Между тези две гледни точки стои фигурата на Ивайло Калушев – представян като духовен водач, лама, организатор на „рейнджърска“ дейност и харизматичен лидер.
Трагедията в Петрохан вече не е само криминален казус. Тя поставя болезнен въпрос за отговорността – родителска, институционална и обществена.
Кога едно „духовно търсене“ преминава в изолация?
Кога свободата на избор се превръща в зависимост?
И защо предупредителните сигнали не бяха разчетени навреме?
Разследването продължава. Но колкото повече факти излизат наяве, толкова по-ясно става едно – историята на Николай Златков започва далеч преди трагедията край Петрохан.
