Когато някой се жертва за Отечеството, не просто един гроб става последно негово местообиталище, а цялата родина, заяви председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов от парламентарната трибуна в декларация повод 120 години от смъртта на Гоце Делчев.
Той разказа за съдбата на тленните останки на българския национален герой, които в момента почиват в две държави – в Република Северна Македония и в Гърция.
Днес е не просто една годишнина от 120 години, която би трябвало да бъде почетена по възможно най-помпозния начин тук в България, някак си обаче това няма да се случи, за разлика от съседната Република Северна Македония, в която нашият български национален герой е превърнат едва ли не в основа на техния национален пантеон, коментира Костадинов.
Той посочи, че Гоце Делчев е един от многото български национални герои, убит след предателство. Погребан е в село Баница, недалеч от родния му град Кукуш. През 1915 г., когато България временно освобождава тези земи, един от неговите четници – Михаил Чаков, решава да изрови тленните му останки и да ги пренесе в свободна България, разказа Костадинов. Успяват да вземат само торса с ръцете и черепа, а останалата част от тленните останки на Гоце Делчев остават погребани зад олтара на църквата в село Баница, Серско, добави той.
С военен влак Михаил Чаков тръгва за Ксанти, тогава част от България, по пътя обаче заспива и един войник решава да види какво има в торбата. Когато я отваря, вижда кости, изплашва се и я изхвърля, разказа лидерът на „Възраждане“. Той посочи, че след като Чаков се събужда, спира влака, един от войниците си признава за деянието, влакът се връща назад и цялата войскова част започва да търси торбата. Намират я и Чаков успява благополучно да я прибере в Ксанти, допълни разказа си Костадинов. Тогава обаче съпругата на Чаков казва нещо, което после се повтаря на няколко пъти: „Като че ли Гоце Делчев не иска да напусне многострадалната си родна земя“, отбеляза лидерът на „Възраждане“.
През 1946 г. е взето решение на БКП тленните останки на Гоце Делчев, както се пише в решението, „да бъдат върнати на Македония“, въпреки че тази формулировка е погрешна, коментира той. Един от най-големите български национални герои се превръща в символ на една антибългарска национална идеология, допълни Костадинов.
Ако Гоце Делчев в момента е „разпънат виртуално“ между три държави, другите ни национални герои дори нямат и гробове, коментира още лидерът на „Възраждане“ и даде пример, че и до днес се спори къде е гробът на Левски, а въобще не се знае къде е този на Ботев. Може би съдбата на тези велики наши сънародници трябва да ни дава ориентир за това, че когато някой се жертва за Отечеството, не просто един гроб става последно негово местообиталище, а цялата родина, коментира лидерът на „Възраждане“. По думите му саможертвата е нещо хубаво и дава символ, който ние недостойните потомци да следваме, но тя е нищо без продължение на делото на тези, които са загинали за България.
Източник: БТА
