ДЪРЖАВАТА СЪЗДАВА РЕГИСТЪР ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ НЕАКТИВНИ ЛИЦА

Правителството одобри създаването на електронен регистър, който ще проследява икономически неактивните граждани в България – лица на възраст между 16 и 65 години, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда. Целта на новата мярка е да се улесни тяхната реинтеграция на пазара на труда чрез активни действия от страна на държавата.

В сърцевината на новата инициатива за активиране на икономически неактивните лица стои създаването на централизирана информационна система, която ще обедини данните от някои от най-ключовите институции в страната. Това включва Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт (НОИ), Главната инспекция по труда, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, както и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Целта е амбициозна: да се създаде единен електронен регистър, който да даде ясна картина на хората между 16 и 65 години, които нито работят, нито учат, нито фигурират като търсещи работа.

Тази система ще функционира като служебна база данни с автоматизиран достъп до институционалните регистри и ще даде възможност държавата не просто да „вижда“ икономически неактивните граждани, а активно да ги проследява и ангажира. Въпросният регистър ще бъде своеобразен инструмент за синхронизация между административните структури, които досега често работеха паралелно и без обмен на информация.

След като дадено лице бъде идентифицирано като икономически неактивно, специално сформирани междуведомствени екипи ще имат задачата да осъществят пряк контакт – по телефон, електронна поща или с физическо посещение на постоянния адрес, предоставен от ГД ГРАО. На практика това означава, че администрацията ще навлезе директно в личното пространство на неактивните граждани с цел да ги върне обратно в системата – било то чрез регистрация в бюрата по труда, включване в програми за преквалификация или посредничество за намиране на работа.

Този процес, обозначен като „активиране“, ще бъде много повече от стандартна бюрократична процедура. Очаква се той да обхване информиране, индивидуално консултиране и насочване към конкретни стъпки, които могат да променят социалния и икономическия статус на човека. Планира се в следващите два месеца директорът на Агенцията по заетостта да издаде подробни указания за конкретните механизми и етапи на работа, като в рамките на три месеца ще бъдат изградени и екипите, които ще действат на терен.

Амбицията на държавата е новата система да служи не само за проследяване, но и за реална интеграция на хората обратно в икономическия живот. Благодарение на автоматизирания достъп до данни, институциите ще могат да проследяват промените в статуса на всяко лице, да анализират пречките пред неговата активност и да предприемат навременни мерки.

В основата на този подход стои едно просто, но стратегически важно разбиране – че икономически неактивните граждани не са просто статистика, а реален човешки и икономически потенциал, който остава неизползван. Възможността да бъде ангажиран, обучен и върнат в продуктивната част на обществото може да окаже реален ефект върху пазара на труда, социалната система и дори фискалната устойчивост на страната.

И все пак, успехът на инициативата ще зависи не само от технологиите и междуведомствените протоколи, а и от човешкия подход – способността да се достигне до тези хора не с обвинение, а с разбиране, подкрепа и реални алтернативи. Само така регистърът няма да остане просто електронен инструмент, а ще се превърне в действащ механизъм за социална мобилизация.

ИКОНОМИЧЕСКИ НЕАКТИВНИ ЛИЦА В БЪЛГАРИЯ (2024)

Обща бройка (възраст 15–64 години):
1 212 300 души
(намаление с около 4% спрямо 2023 г.)

Дял от населението в трудоспособна възраст:
28,5%

Млади хора (възраст 16–29 години), които нито работят, нито учат (NEET):
около 147 000 души
(близо 16% от младите в тази възрастова група)

Най-често срещани причини за неактивност:

• Липса на подходящо работно място в региона

• Обезсърчение след неуспешно търсене на работа

• Грижи за деца, възрастни или болни роднини

• Здравословни проблеми или увреждания

• Ниско образование и липса на умения, отговарящи на пазара

Текущи предизвикателства:

• Недостиг на работна ръка в ключови сектори

• Висока младежка неактивност в селските райони

• Недостатъчно обхват на програми за преквалификация

Основна цел на регистъра:
Да установи, проследи и активира неактивните чрез координирана държавна подкрепа, индивидуален подход и обвързване с образователни и трудови възможности.

В заключение: Между контрол и подкрепа – накъде ще поеме държавата

Създаването на централизирана електронна система за проследяване и активиране на икономически неактивните лица в България представлява повратна точка в социалната и трудовата политика на страната. Това е опит да се адресира дългогодишен структурен проблем, който засяга не само икономиката, но и социалната тъкан на обществото – наличието на стотици хиляди българи, които остават извън всякаква форма на заетост, образование или институционален ангажимент.

На пръв поглед мярката изглежда технологично и управленски логична – интеграция на бази данни, създаване на механизми за идентифициране и проследяване, координация между институции и оформяне на работещ регистър. Но под тази административна рамка се крият много по-дълбоки въпроси: Какво точно означава да бъдеш „активиран“? Кои са пречките, които карат хората да се оттеглят от трудовия и образователен пазар? И какво ще се случи, ако държавата подходи към тях не с подкрепа, а с натиск?

Истината е, че икономическата неактивност в България има много лица. За някои тя е резултат от бедност, изолация и липса на достъп до възможности. За други – следствие от системна маргинализация, лошо здраве, неграмотност или грижи за зависими близки. При младите – често е съчетание от обезкуражаване, ниско доверие в системата и усещане за липса на перспектива. Един регистър не може да реши тези проблеми сам по себе си. Но може да даде инструмент, чрез който държавата да започне да ги вижда и разбира – не като числа, а като хора.

Ключовият въпрос тук не е дали ще съберем данни, а как ще използваме информацията. Ще бъде ли тя основа за персонализирани програми, за реално включване, за обучение и подкрепа? Или ще се превърне в още един механизъм за отбелязване, административен контрол и формални отчети?

Бъдещето на тази инициатива ще зависи от качеството на междусекторното сътрудничество, от емпатията на хората на терен, и от способността на държавата да работи не със статистики, а с човешки истории. Ако подходът бъде основан на уважение, диалог и реална грижа, регистърът може да се превърне в мощен инструмент за социално включване. Но ако се използва механично, без контекст и без разбиране за причините зад неактивността, рискува да отблъсне още повече онези, които вече са загубили вяра в системата.

В условията на демографски спад, хроничен недостиг на работна ръка и растящо социално неравенство, България не може да си позволи да игнорира близо една трета от трудоспособното си население. Всяко усилие в посока включване е стъпка напред. Но именно как се прави тази стъпка ще определи дали ще доведе до реална промяна или до поредния административен запис в нечий архив.

В крайна сметка, решението не е просто в това да „събудим“ неактивните. Решението е в това да създадем свят, в който си струва да участваш.