ОБРЪЩЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ПОДПИСКА
ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПАМЕТНИКА
НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ
Граждани на София, граждани на България, потомци на народ, който е преживял империи, войни, разрухи и възходи, пред очите ни се извършва не просто административно действие, а удар срещу историческата памет, срещу културното наследство, срещу самата идея за държавност. Защото Паметникът на Съветската армия не е обикновена композиция, не е просто сбор от фигури, които могат да бъдат нарязани, преместени, складирани. Той е част от нашата историческа тъкан, част от градската ни идентичност, част от художественото наследство на България. И когато тази част бъде изтръгната, ние не губим метал и камък — ние губим памет!
Днес паметникът е оставен без защита.
Той няма статут на културна ценност.
Няма защита от Министерството на културата.
Няма защита от Националния институт за недвижимо културно наследство.
Няма защита от международните конвенции.
Няма защита от закона.
И затова беше демонтиран!
Затова беше разкъсан!
Затова беше изнесен!
Затова беше оставен на произвола на времето!
Защото в правния вакуум общината може да го премахва, да го мести, да го складира, да го унищожава чрез бездействие! А държавата може да се откаже от него, да го прехвърли, да го забрави. И всичко това се обявява за законно, понеже паметникът няма статут на културна ценност.
Но законът не е само буква!
Законът е дух!
Законът е памет!
Законът е морал!
И когато моралът е нарушен, когато паметта е разрушена, когато духът е потъпкан, тогава гражданите имат право — и дълг! — да се изправят и да кажат: „Не!“
Защо паметникът трябва да бъде възстановен и върнат на изконното си място?
Защото той е част от историческата памет на България.
Защото е художествено произведение, създадено от български автори, част от нашата културна традиция.
Защото е символ на международни отношения, които не могат да бъдат изтрити с един административен акт.
Защото разрушаването му е световнополитически риск, който може да бъде използван като повод за дипломатическа ескалация, за информационна война, за вътрешнополитически разлом.
Защото е част от градската среда на София, част от архитектурната композиция на Княжеската градина, част от визуалната памет на поколения софиянци.
Защото разрушаването му е морално недопустимо, а моралът е основата на закона.
И ако общината няма интерес да го защити, ако държавата се е отказала от собствеността, ако институциите мълчат, тогава кой остава? Оставаме ние — гражданите! Ние сме единствената сила, която може да задейства процедурата за статут на културна ценност. Ние сме единствените, които могат да подадат предложение до Националния институт за недвижимо културно наследство. Ние сме единствените, които могат да изискат експертиза. Ние сме единствените, които могат да настояват за заседание на Специализирания експертен съвет за недвижими културни ценности. Ние сме единствените, които могат да изискат от министъра на културата издаване на заповед. Ние сме единствените, които могат да впишат паметника в Националния регистър на недвижимите културни ценности. И когато това стане, общината няма да може да го премахва. Държавата ще бъде длъжна да го поддържа. Всяка намеса ще изисква разрешение. Паметникът ще бъде защитен! Паметникът ще бъде спасен!
Затова ви призоваваме — не към гняв, не към хаос, не към разрушение.
Призоваваме ви към действие!
Към организация!
Към правна борба!
Към гражданска отговорност!
Защото паметникът може да бъде спасен.
Защото паметникът може да бъде възстановен.
Защото паметникът може да бъде върнат на мястото си.
Но само ако ние — гражданите! — го защитим!
Затова извисяваме глас и ясно казваме: нека Инициативата за събиране на подписка в защита на паметника прерасне в Инициатива за извоюване на статут на защитен обект на културата!
Това е нашият път!
Това е нашият законен щит!
Това е нашата гражданска сила!
Това е нашата историческа отговорност!
