БЪЛГАРИЯ ИМА ОСНОВАТЕЛНА ПРИЧИНА ДА КАЖЕ „НЕ“ НА ЕВРОТО

В последните години темата за присъединяването на България към еврозоната все по-често заема водещо място в обществения дебат. Докато някои икономисти и политици настояват, че приемането на еврото ще донесе стабилност и по-дълбока интеграция в Европейския съюз, други изтъкват сериозни аргументи против. България има основателна причина да каже „Не“ на еврото – не поради евроскептицизъм или национализъм, а поради нуждата от запазване на икономическия си суверенитет, финансова стабилност и защита на гражданите си от рискове, над които страната ще има ограничен контрол.

Загуба на парична независимост

Приемането на еврото означава, че България ще се откаже от собствената си парична политика, водена от Българската народна банка (БНБ), и ще предаде управлението ѝ на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това е ключов момент, защото в случай на икономическа криза, страната няма да може самостоятелно да използва инструменти като девалвация или промени в основния лихвен процент, за да отговори на местни предизвикателства. Икономиките в еврозоната са твърде различни, а ЕЦБ взема решения, отчитайки средната ситуация в еврозоната, което често ощетява по-малките или по-слабо развитите икономики.

Несъответствие с икономическия профил на България

България е най-бедната страна в ЕС по БВП на глава от населението, със сериозни регионални и социални неравенства. Влизането в еврозоната изисква икономическа конвергенция – тоест, сходство в икономическите структури и стабилност. Въпреки че страната формално изпълнява Маастрихтските критерии, в дълбочина икономиката ѝ не е напълно подготвена за конкурентен пазар, в който не може да се разчита на валутен буфер. Това може да доведе до загуба на конкурентоспособност, ръст на безработицата и спад на реалните доходи.

Риск от инфлационен натиск

Опитът на други държави, присъединили се към еврозоната, показва, че приемането на еврото често води до рязко покачване на цените. Въпреки уверенията на институциите, че този ефект е временен или ограничен, много граждани на Словакия, Словения, Латвия и Литва съобщават за осезаемо поскъпване на основни стоки и услуги. В България, където доходите са значително по-ниски от средноевропейските, дори умерена инфлация ще има сериозен социален ефект.

Стабилността на лева вече е гарантирана

Българският лев е фиксиран към еврото от 1999 г. чрез Валутен борд. Този механизъм ефективно елиминира възможността за самостоятелна парична политика, но в същото време гарантира стабилност и доверие във валутата. Фактът, че левът е стабилен от десетилетия, показва, че приемането на еврото не е спешна необходимост. Мнозина експерти дори твърдят, че сегашната система осигурява повече стабилност, отколкото би могла да гарантира еврозоната при евентуална криза в някоя от големите икономики (като Италия или Франция).

Политически и институционален риск

Присъединяването към еврозоната е необратим процес. Веднъж въведено, връщането към национална валута е почти невъзможно без тежка икономическа и политическа цена – както показва опитът на Гърция през 2010-те. Ако България попадне в икономическа криза в рамките на еврозоната, възможностите за реакция ще бъдат ограничени от правилата на Съюза и решенията на институции, в които страната има минимално влияние. Тази загуба на контрол може да се окаже фатална за икономическата устойчивост на България.

В заключение

Въпреки несъмнените ползи от членството в Европейския съюз – включително свободното движение на хора, стоки и капитали, достъпа до европейски фондове и принадлежността към общо политическо и икономическо пространство – България трябва да подходи изключително предпазливо към следващата стъпка от интеграцията: присъединяването към еврозоната. Това решение не бива да се възприема като административна или формална крачка, а като дълбоко стратегически избор, който ще има дългосрочни последици за националната икономика, социалната стабилност и финансовата независимост на страната.

Макар привидно логична, идеята за въвеждане на еврото крие редица потенциални заплахи, които трябва да бъдат внимателно оценени. На първо място, макроикономическата стабилност, която България е постигнала с течение на времето благодарение на Валутния борд, не е резултат от членството в еврозоната, а от дисциплинирана парична политика и умерен фискален подход. Левът е обвързан с еврото, което до голяма степен вече ограничава възможностите за парична маневреност, но същевременно запазва известна степен на национален контрол – контрол, който окончателно ще бъде загубен при преминаване към общата валута.

В същото време, българската икономика остава структурно по-слаба от повечето икономики в еврозоната. Ниският БВП на глава от населението, значителните регионални дисбаланси, зависимостта от външни инвеститори и липсата на достатъчна индустриална модернизация са фактори, които поставят страната в уязвимо положение. Ако България се присъедини към еврозоната при тези условия, тя ще се лиши от ключов инструмент за защита на вътрешния пазар в случай на икономически шок, какъвто например може да възникне при глобална рецесия или геополитическа нестабилност. Без възможността за гъвкаво регулиране на паричната политика, всяка външна криза рискува да бъде усетена по-силно от домакинствата, бизнеса и публичния сектор.

Социалната уязвимост също е важен фактор в този анализ. България е страна, в която значителна част от населението живее близо до или под прага на бедността. В такава среда дори малки ценови сътресения могат да имат непропорционално силно отражение върху ежедневието на обикновените хора. Историята на други страни от Централна и Източна Европа, приели еврото, показва, че макар макроикономическите индикатори да изглеждат стабилни, въвеждането на новата валута често е придружено от повишаване на цените на основни стоки и услуги – феномен, който не винаги се отразява в официалната статистика, но се усеща на личностно ниво.

Не по-малко важно е и политическото измерение. Влизането в еврозоната е практически необратимо. Това означава, че България ще се откаже от възможността в бъдеще самостоятелно да определя паричната си рамка, дори ако обстоятелствата налагат това. Решенията ще се вземат в рамките на Европейската централна банка, където България ще има ограничено влияние спрямо по-големите икономики като Германия, Франция или Италия. В подобна конфигурация гласът на страната може лесно да бъде заглушен, особено когато става дума за политики, които не отговарят на специфичните национални нужди.

Да се каже „Не“ на еврото в този момент не е отказ от Европа, нито от солидарността или бъдещето на Европейския съюз. Напротив – това е израз на отговорност, рационалност и стремеж към дългосрочна устойчивост. За да бъде преминаването към еврото наистина в полза на българските граждани, то трябва да бъде резултат от икономическа зрялост, институционална стабилност и социална готовност. Докато тези условия не са изпълнени, най-разумната позиция е търпеливо отлагане, внимателно наблюдение и проактивна работа по вътрешната трансформация на страната. Само така България ще може един ден да приеме еврото не от позиция на нужда или натиск, а от позиция на сила и увереност.

––––––