Либералният капитализъм убива народа на Южна Корея.
България върви по същия път, изоставайки с 20 години!
Южна Корея, която „свободната“ демократична преса дава за пример като демокрация и свръхразвита пазарна икономика, в действителност е затихваща колония на САЩ, с жестока диктатура. В нея са разположени около 28 000 американски военнослужещи, болшинството в базата Кемп Хъмфриз. Официалната причина за такова масово военно присъствие, САЩ обясняват със заплахата от КНДР. Да, същата КНДР, която според западната , а и българската преса, е една от най-бедните държава в света , където още 1990-та година храната е свършила, а имало малко ориз за няколко месеца, после корейците щели да ядат това, което е останало – дървета, камъни и пясък. Явно тази храна се оказала екологична и от 17 милиона, днес гражданите на Народната република са вече близо 27 милиона и са световна ядрена сила.
В същото време Южна Корея е най-бързо измиращата нация в света и първа достигна точката, към която сега се насочват много развити „демократически“/капиталистически страни. Съгласно агенция Reddit Южна Корея няма да изчезне напълно до 2100 г., но се очаква настоящото ѝ население да намалее със 74% – от 51,7 милиона днес на едва 13,5 милиона души. Това е резултат от политическия модел на либерален капитализъм, грубо насаждан от САЩ. Издига се култа към обогатяване, на индивидуалния успех, на егоизма, конкуренцията на всеки срещу всеки. Тук няма колективен живот, както в Северна Корея, всеки е сам за себе си и няма другарство, единствено измерение на успеха са парите. Това води до деградация на обществото, Южна Корея има най-висок процент самоубийства на глава от населението, независимо че е тринадесетата по големина икономика в света и отбелязва значителен ръст на доходите през последните десетилетия – просто те се разпределят крайно неравномерно. Това е закон в класовото общество , нещо познато и в колониална България – страната с най-бързо топящо се население в света. България до 2030 година ще наброява едва 4,5 милиона души, това става ясно от публикувано изследване на американското издание „Бизнес инсайдър“. В статията се посочва, че двете основни причини за за демографската криза у нас са ниската раждаемост – 1,46 деца на жена и високата емиграция.
Според сайта всички десет места в негативната класация за изчезващи нации са заети от държави в бивши социалистически страни в Европа и – Латвия, Украйна, Хърватия, Румъния, Молдова, Литва, Полша, Сърбия и Унгария. Със сериозни демографски проблеми са и едни от най-населените държави като САЩ, Япония, Испания, Италия и Обединеното кралство. Повечето от тези страни обаче успяват да компенсират спада на раждаемостта с прием на имигранти.
В Южна Корея е отчетена най-ниската раждаемост в цялата документирана история на човечество –
от 6,0 деца на жена през 1960 г. до 0,72 през 2023 г.
Спад от 66% за поколенческа група, не само за Корея, а за цялото човечество. Никоя държава не е изпадала до такова ниво – нито по време на война, нито по време на глад. Нацията изчезва без изстрели, без експлозии и без външен враг. Как Южна Корея стигна до този етап? Защо може вече да е невъзможно тенденцията да се обърне? И какво означава това за други държави, поели по подобен път?
Причините, основните фактори, са типични за всяка полуколониална демократична/капиталистическа страна, включително и България:
- Корупция: В капиталистическото общество, където основната цел е забогатяването, без значение начина на постигането й , всичко се купува. Това поражда непобедима от всякакво законодателство корупция. Всички държавни институции – Парламент, държавен апарат и съдебна система са проядени от корупция.
- Високи разходи за живот и образование: Държавата целенасочено орязва финансирането на училищата и институтите, а частните уроци и образованието са много скъпи и по възможностите само на господстващата класа. Цените на жилищата (особено в столицата Сеул) са изключително високи, непосилни за болшинството трудещи си – цената на двустаен апартамент 50 кв.м. достига 1 милион $.
- Икономическа несигурност: Либералната идеология утвърждава пазарен хаос в икономиката. В обществото се насажда индивидуализъм, обезчовечаване на индивида, безмислена конкуренция, напълно унищожаване на колективния дух на комунистическото общество. Парите са основна цел в живота и основно мерило за успех. Липсата на достъп за добре платени работни места води до отчаяние за младите хора. За обикновения кореец е непосилно да постъпиш в големите корпорации, известни като „чеболи“ (chaebol), като Samsung Group: електроника (смартфони, дисплеи, полупроводници), корабостроене и строителството, Hyundai Motor Group: автомобилостроене, тежка индустрия и роботиката , SK Group: енергетика, телекомуникациите, производството на батерии за електромобили и полупроводници, LG Group: битова техника, потребителска електроника, дисплеи и химически продукти, Lotte Corporation: търговията на дребно (шопинг молове и универсални магазини), хранително-вкусовата промишленост, хотелиерството и химическата индустрия, POSCO: Един от най-големите производители на стомана в света, ключов доставчик за глобалната инфраструктура и автомобилостроене , води до отчаяние , страх за утрешния ден. Половината от младите хора, от 20 до 40 години са без вяра в бъдещето, склонни към отчаяние и затова сред тях е най-висок коефициента на самоубийства.
- Обществен натиск и култура: Силната конкуренция в обществото и дългите работни часове правят баланса между кариера и семейство невъзможен. Работният ден доскоро бе най-високият в развитите страни. До 2018 г. работната седмица бе 68 часа – 40 ч. редовни, 12 ч. извънреден труд и до 16 ч. работа в почивни дни, тоест работа плътно събота и неделя. Тя бе променена на 52 часа, и то не за всички работодатели.
- Стрес и бедност: Жестокото разслоение в обществото на мнозинство бедни и малцинство богати води до обезчовечаване на трудещите се, поражда социалните язви – престъпност, наркомания, проституция и други. В същото време богатите, тънещи в лукс и свръхзадоволени, деградират морално и пораждат явления като сексуални извращения.
Интересно е да проследим кои се президентите на Република Корея. Така ще научим какъв е нейният политически модел.
На теория, ако се вярва на т.н. „свободна“ преса и на „свободната и независима енциклопедия Уикипедия“, в Южна Корея по конституция има демократична форма на управление, чрез независими изпълнителна, законодателна и съдебна власт.
Но дали е така? Реалността ни показва, че в полуколонията Южна Корея цари груба антинародна диктатура, под прякото подчинение на САЩ. За това говорят фактите. Ще приведем кратко представени описания, характеризиращи президентите на страната.
Първа република (1948—1960)
С подкрепата на Съединените щати, през 1945, твърдият диктатор и антикомунист Ли Син Ман е назначен за ръководител на корейското правителство, когато след тайна среща с генерал Макартър отлетява за Сеул с личния самолет на генерала. През 1948, като отявлен антикомунист, с помощта на САЩ, потушава въстанието на Трудовата партия на Южна Корея на остров Чеджу. В сблъсъците загиват между 60 000 и 80 000 въстаници и обикновени селяни – около 20% от населението. Унищожени са също и 170 села. Събитията провокират нови бунтове на корейския континент. Въстанието продължава до май 1949 г., макар че сражения в отделни райони се водят чак до 1953 г.
През 1950 г. печели първите президентски избори в страната. Той управлява Южна Корея по време на Корейската война, но поражда масово недоволство от корупцията и политическите репресии, изборните измами (през 1960 печели изборите със 100%, при 1 228 896 унищожени бюлетини на опозицията!), което не може да не породи и в крайна сметка поражда протести, особено сред студентите. Полицията стреля по демонстрантите. Няколкостотин са убити. Към студентите се присъединяват преподаватели и други граждани, което довежда страната до анархия. Войниците отказват да стрелят по протестиращите и превземат президентската резиденция, а Ли Син Ман бяга от страната със самолет на ЦРУ. И отива в изгнание!
Втора република (1960—1962)
Юн По-сун е вторият президент на Южна Корея от 1960 до 1962 г. След преврата на Пак Чонг Хи през 1961 г. Юн остава на поста си, за да придаде известна легитимност на новия режим, но подава оставка 1962 г. През следващите години Юн няколко пъти е съден, но получава само условни присъди.
Трета република (1963 – 1972 г.)
Пак Чонг Хи е третият президент, генерал, дошъл на власт с военен преврат и управлявал страната с твърда ръка като президент до до убийството си през 1979 г. Парк е бил специален случай. Той се е явил доброволно да постъпи във Военната академия на японската армия Манджуко през 1938 г. (преди началото на Втората световна война). Първоначално му е било отказано, защото е кореец. Но той пише кърваво писмо (с кръвта си!), в което е заявил, че е лоялен „японец“, който служи на императора на Япония и така завършва Императорската академия.
Неговият режим се характеризира с нарушаване на конституцията, диктатура и извънредно положение, ограничаване и нарушаване на гражданските свободи, а южнокорейското ЦРУ прибягва до арести, изтезания и убийства на противници на режима. Подпомаган е от САЩ, като Вашингтон финансира до 70% от бюджета на страната. Това води до подем в икономиката, но основан на жестока експлоатация на трудещите се. Работното време е 68 ч. на седмица! Неравенството в доходите, слабите трудови права, диктаторското управление, бруталността на службите му за сигурност и ограниченията върху личните свободи пораждат недоволство и силна съпротива.
През 1972 г. Пак обявява военно положение, след като извършва преврат срещу самия себе си! Основава 36 трудови лагери за опозиционери, най-големият от които е „Брадърс Хоум“ (Brothers Home). В тях изтезанията и изнасилванията са били масови и водят до смъртта на хиляди лагерници. В края на 70-те, Южна Корея е обхваната от масови демонстрации, а в Националния университет на Пусан започват сблъсъци по улиците с полицията. Вечерта пред сградата на общината се събират 50 000 души, а няколко полицейски участъци и правителствени сгради са атакувани; впоследствие хиляди са арестувани. Това поражда силно недоволство и води до убийството му от Ким Дже-гю, директор на Корейското ЦРУ. Ким обяснява, че Пак е пречка пред демокрацията и че постъпката му е акт на патриотизъм.
Четвърта република (1972 – 1981 г.)
Чой Кю-ха е южнокорейски политик, четвърти президент на Южна Корея от 1979 до 1980 г. Неговото кратко управление е един от най-бурните периоди в съвременната история на страната, белязан от преход към демокрация, последван от военен преврат. 1979 г. генерал-майор Чун Ду-хван и негови близки съюзници от армията извършват държавен преврат срещу правителството на Чой. По това време студентските протести в Сеул и Гуангджу ескалират и прерастват във въстание, по време на което военните сили на Чун Ду-хван убиват около 200 цивилни.
Пета република (1981 – 1987 г.)
Чун Ду-хван е южнокорейски армейски генерал и политик, заемал поста пети президент на Южна Корея в периода 1980–1988 г. Той управлява страната като военен диктатор след успешен преврат. Периодът на неговото управление е известен като Петата република на Корея и е белязан от трагични събития. През 1980 избухва прокомунистическо въстание в Гуанджу с искане на гражданите за демокрация. брутално потушено от правителствените сили със съдействието на окупационните сили на САЩ. Убити са хиляди мирни граждани. След преврата, който го извежда на власт, Чун Ду-хуан въвежда военно положение през май 1980 г., което незабавно предизвиква масови. Град Гуанджу се превръща в епицентър на протестите. Съединените щати дават съгласие за разгръщането на 20 000 военнослужещи с цел потушаване на протестите. През 1987 губи изборите от близкия си Ро Де У. През 1996 г. Върховният съд на Сеул признава Чун за виновен по множество обвинения, включително държавна измяна и метеж, потушаването на протестите в Куанджу, като първоначално получава смъртна присъда (по-късно заменена с доживотен затвор).
Шеста република (1987 г. – до днес)
Ро Де У е южнокорейски армейски генерал и политик, който заема поста шести президент на Южна Корея в периода от 1988 до 1993 г. През 1987 г. той става първият президент, избран чрез преки избори. Той въведе Закона за етиката на държавните служители, задължаващ служителите да подават декларации за доходите си и публично оповестяване на данните за банковите им сметки. Това води до уволнение на над 1500 служители. През 1993 самият Ро Де У е арестуван по обвинения в корупция, за участие в преврата на Чун Ду-хван и във връзка със потушаването на прокомунистически бунт в Гуанджу , при който няколко хиляди протестиращи са убити и ранени. Осъден на 22 години затвор, впоследствие получава амнистия.
Ким Йонг-сам е южнокорейски политик, седмият президент на Южна Корея в периода 1993–1998 г. Той става първият цивилен държавен глава на страната изкарал пълен петгодишен мандат, по време на който ръководи мащабна кампания за борба с корупцията. Репутацията му обаче е засегната , след като синът му е арестуван и осъден за подкупи и укриване на данъци. Самият Ким също признава, че е приемал политически дарения подобно на предшествениците му, арестувани и осъдени за такива фондове на стойност стотици милиони долари.
Ким Де Джунг е осмият президент на Южна Корея, който управлява страната от 1998 до 2003 г. Той е носител на Нобелова награда за мир за 2000 г. заради усилията си за демокрация и помирение със Северна Корея. През юни 2000 г. в Пхенян се състоя среща между Ким Те Джун и севернокорейския лидер Ким Чен Ир, довела до подписването на споразумение за помирение и икономическо сътрудничество. Той се оттегли от президентския пост през февруари 2003 г. след изтичането на мандата си.
Ро Му-хьон е деветият президент на Република в периода 2003 – 2008 г. 2004 г. парламентът гласува отстраняването му от длъжност (импийчмънт), но Конституционният съд отменя това решение. 2009 г. Ро Му-хьон е обвинен в получаването на подкуп и се самоубива, като скача от скалата „Бухалът“ в планината Понгхуасан, намираща се в родното му село.
Ли Мьонг-бак е десети президент в периода 2008 г.- 2013 г. Като член на тогавашната партия „Сенури“, той е бил кмет на Сеул от 2002 до 2006 г. Преди да навлезе в политиката, е изпълнителен директор на компанията „Хюндай Инженеринг енд Констръкшън“ (Hyundai Engineering and Construction). През 2018 г. Ли е арестуван по обвинения за подкупи, присвояване и укриване на данъци в размер 21,7 милиона $ , и е осъден на 15 години затвор. Впоследствие е помилван.
Пак Гън-хе е единадесета президентка на Южна Корея от 2013 г. до 2017 г. Като член на партиите „Велика национална партия“, „Сенури“ и „Партия на свободна Корея“ и най-голяма дъщеря на третия президент Пак Чонг-хи, тя става първата жена в страната и в Източна Азия, избрана за държавен глава 2016 г. Пак е отстранена от Народното събрание , арестувана за подкупи и злоупотреба. Осъдена на 24 години затвор и глоба от 110 милиона $. През 2021 г. е помилвана.
Хуанг Кьо-ан е дванадесети президент на Южна Корея в периода 2016–2017 г. и е министър-председател на страната от 2015 до 2017 г. Хуанг пое ролята на изпълняващ длъжността президент на Корея в съответствие с установения ред за наследяване на президентския пост, до избирането на Мун Дже-ин на 9 май 2017 г.
Мун Дже-ин е южнокорейски политик и юрист, заемал поста президент на Южна Корея (13 и по ред) в периода 2017–2022 г.
Мун е бил лидер на Демократичната партия на Корея (DPK), той е бил неин лидер. Предизборните му обещания включват намерения за прилагане на парични стимули на стойност 10 трилиона вона (8,9 милиарда $) в подкрепа на разкриването на работни места, стартиращите предприятия и малките и средните фирми. Обявената от него цел е създадаване на 810 000 работни места в публичния сектор чрез повишаване на данъците за богатите. Той реформира „чеболите“ (големите корпорации), повишава минималната работна заплата и намалява максималната продължителност на работната седмица от 68 на 52 часа.
Юн Сук-йол е южнокорейски политик, който заема поста 14-и президент на Южна Корея от 2022 г. до отстраняването си от длъжност през 2025 г. Ръководител на Прокуратурата на Сеул той играе ключова роля за осъждането на бившите президенти Пак Гън Хе и И Мьон Бак за злоупотреба с власт. Той е държавният глава с най-кратък мандат сред демократично избраните лидери в историята на страната. 2024 г. срещу Юн е задействана процедура по импийчмънт за обявяването на военно положение и изпращането на войски в Националното събрание за попречване на дейността му. През 2025 г. е осъден е на доживотен затвор за организиране на метеж и други престъпления.
Ли Дже Мьонг е южнокорейски политик и юрист, който заема поста 15-и президент на Южна Корея от 2025 г. досега. Той е бил лидер на Демократичната партия на Корея.
Какъв е резултатът от изборите за президент на Южна Корея? При демокрация трябвало най-добрите да заемат властта, но резултатът е страшен за президентите – един убит, един самоубил се, шест осъдени по присъди от смъртни до тежки десетки години. А резултатът за страната е, че народът на Южна Корея е най-бързо измиращата нация в света!
Автор: Георги Рачев
Илюстрациите са направени с изкуствен интелект.
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
