Сърцето ми е камбана,
не от удари звъни, нужни са само прашинки,
крилца на калинки,
любовен стих, поглед, прегръдка и то да забучи,
да прореже с вик тишината от разум.
Сърцето ми е калъфка за няколко меки глави-
пух и памук отстрани.
Сърцето ми е опъната струна- всяка болка и всяка усмивка мелодия в нея роди,
мравка да се спъне трепва, просяк да проплаче – еква.
В този свят от сълзи
щастието даже боли…
Лиляна Ананиева
