НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО – ОТНОВО В СВЕТОВНА ВОЙНА!

НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО – „ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКАТА“  ВЪРХУШКА

ОТНОВО ВЪВЛИЧА БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНА ВОЙНА.

ЗА ТРЕТИ ПОРЕДЕН ПЪТ!

Американските военни самолети цистерни ще участват в бомбардировките на  Техеран,

както преди 83 години техните предшественици сринаха София

и десетина градове и села на Царство България.

Nihil sub sole novum – нищо не е ново под слънцето. Правителството ни повтаря фаталните грешни решения на монархо-фашисткото Царство България . Днес,  жълтопаважната ни върхушка, представяща се за супер „независима“, „демократична“ и „евроатлантическа“, даде летищата си на военни самолети на САЩ, за да участват в бомбардировките на градовете на Иран. А това означава обявяване война на Иран. И то след като на практика вече участва във войната срещу Русия, на страната на профашисткия режим на Зеленски. По същият начин преди  83 години цар Борис III обявяви война на САЩ и Великобритания. 

Отново на губещата страна

         Българската управляваща върхушка и нейните политически слуги  обявиха войната, заставайки на страната на САЩ, Израел, Украйна и няколко държави от Близкия изток и изправяйки се както срещу Иран, така и срещу нито по-малкото, нито по-слабите негови съюзници. Според оценки на разузнавателни служби и експертни доклади (включително от Института за изследване на войната), Москва и Китай снабдяват Иран с оръжие и военна помощ, предоставят му ценна разузнавателна информация и данни за местонахождението на американски сили и стратегически обекти в Близкия изток, оказват му икономическа и финансова подкрепа. За военната помощ от КНДР няма нужда да се споменава: дълбоките тунелите във  високите планини на Иран, където в безопасност са разположени иранските балистични ракети,  са плод на това тясно сътрудничество. Не би учудило и предоставяне на ядрено оръжие в случай употреба на такова от САЩ или дори от Израел.

     Предшественикът на днешния премиер,  цар Борис III се оправдава, заявявайки, че това е „символична война“, че САЩ и Великобритания са твърде далеч и няма да има вреда за България.

Наивна хитрост!

Няма такова понятие като „символична война“ – има две положения: война или мир.

При това Царство България няма задължението да обяви война на атлантическите съюзници според клаузите на Тристранния пакт, понеже САЩ се оказват в ролята на жертва след нападението над Пърл Харбър.

Защо тогава е обявена „символичната война“?

Причината е проста.

На 11 декември 1941 г.  Германия обявява война на САЩ, използвайки като повод няколко нападения срещу германски подводници и търговски кораби и монархо-фашистката върхушка не остава назад! Никога не е излишно да са подмажеш на господаря-фюрер Хитлер и неговия победоносен Трети райх, нали?! Обявяването на „символичната война“ е посрещнато  от Народното събрание с възторжени овации!

   Стенографски дневник от 21 заседание на ХХV Обикновено народно събрание, Трета редовна сесия.
Събота, 13 декември 1941 г.

„ Всички народни представители, г-да министрите, пълномощните министри на Германия и Италия и присъстващите в дипломатическата ложа стават прави. Народните представители бурно и продължително ръкопляскат и акламират пълномощните министри, които отговарят на поздрава с вдигната по нацистки ръка.
Да живее Негово Величество Царят! (Мощно многократно “Ура!”, бурни и продължителни ръкопляскания. Акламациите продължават няколко минути

      Е, не стана нито „победна“, нито „символична война“, както си мислеше доста скромният интелектуално германски монарх и министър-председателят му проф.Богдан Филов. Но стана точно война – поради атаките на български изтребители над повредени  англо-американски бомбардировачи, завръщащи се  от румънските петролни рафинерии. Войната продължава до 28 октомври 1944 г. и резултатът е трагичен –  жертвите са 1828 убити, починали от рани и безследно изчезнали и 2372 души тежко ранени. В София са разрушени  12 657 граждански обществени и жилищни сгради, увредените в една или друга степен са в пъти повече,  бомбардирани са  Асеновград, Садово, Перущица Велико ТърновоГорна Оряховица и Лясковец, Охрид и десетки села.  

  При това българската монархия  е предупреждавана многократно да прекъсне връзките си с нацистка Германия! Започва се с изявления на Чърчил, че трябва да спрат с подкрепата на Германия, защото нищо добро не ни чака.

      По-малко известно е мнението на Рузвелт, тогавашен президент на Щатите, изказано на 3 юли 1943 година:

  Тези, които днес управляват България, няма да я управляват, когато войната свърши. Те не само няма да управляват, но и ще бъдат съдени като криминални престъпници.“

       Тук ясно се очертава бъдещ съд над върхушката – предстоящият Народен съд. Следват многобройни изявления с предупреждения,  демарши по дипломатически път и сложни дипломатически контакти. До царя основно и най-редовно ги отправя швейцарският пълномощен министър, който представлява интересите на Щатите и на Великобритания в нашата страна. Но те са пренебрегнати, поради погрешното, пагубно за България тълкуване и анализ на международната обстановка и поради слабия  интелект на царя и върхушката. Те са вярвали сляпо в победата на Хитлер! И така логично се стигнали до

 Народният съд

          Народният съд е извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до края на април 1945 г. Преди него е имало три държавни съдилища срещу министър-председатели и министри за държавна измяна, предателство на народа и лично облагодетелстване – корупция.  Народният съд е извънреден съд, тай като е свикан във военно време, създаден по Наредба-закон от правителството на Кимон Георгиев – поради факта, че Търновската конституция не се прилага отдавна. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (спряна), през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредби-закони. Тук прилагаме откъси от речите на министър-председателя Кимон Георгиев и главния обвинител Георги Петров:

          “Първите два процеса по Закона за Народния съд – най-важните измежду всички – са вече насрочени. Това са процесите срещу фашистките управници у нас и срещу продажните народни представители. Другите процеси – срещу виновниците за народната катастрофа и за свързаните с нея злодеяния, предстоят в скоро време да бъдат насрочени.     Предназначението на Народния съд при неговото създаване беше двояко. Първата му задача, която очертах в декларацията от 6 октомври, се състои в това: да даде справедливо и законно възмездие за причинените на България нови нещастия, както и за всички злодеяния, свързани с въвличането й във войната въпреки чувствата, волята и интересите на българския народ. Заедно с това чрез предаване на виновниците в ръцете на правосъдието се целеше да се канализира и овладее евентуалното стихийно проявление на дълбоко наслоената в народната душа жажда за отмъщение.“

   „Народният съд ще съди безпристрастно истината и ще издава своите строги присъди съобразно с нея. Всъщност най-важното и трайно значение на Народния съд, което оправдава преди всичко неговото създаване и неговата дейност, това е да предпази чрез страха от безпощадното, но справедливо народно наказание идните управници на българския народ от повтаряне на престъпленията на досегашните негови, фашистки властници, като спести на народа в бъдеще разочарованията, страданията и ужасите, причинени от миналия режим…”

       В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година в Софийските централни гробища са били разстреляни 100 души, виновниците за поредната Национална катастрофа: 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 народни представители и 8 царски съветници. : 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 народни представители и 8 царски. Екзекуцията на политиците е извършена до Централните софийски гробища,  символично в ямите от бомбите на предизвиканите от тяхната политика „символична война“.  Те и там са заровени, без обозначени гробове. 

  Отделно са осъдени на смърт, различни срокове и конфискации на имуществата и глоби съдии, кметове и общински служители, жандармеристи,  полицаи, агенти на ДС, общественици активно съдействали на монархо-фашисткия режим и виновници за Третата Национална  катастрофа, но също и военни – като полковник Христо Стоянов, по чиято заповед в сръбското село Бойник са разстреляни 476 мъже, жени, старци, деца. 

Автор: Георги Рачев

Снимки: „Стара София в снимки и пощенски картички“ (www.stara-sofia.com), архивна фотография. Използвана с посочване на източника за некомерсиални образователни цели.

Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt

Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/