ПРЕДИ РЕВЯХМЕ ЗА БАНАНИТЕ, А СЕГА – ЗА ЧЕРЕШИТЕ
…от една държава, която се дави в собствените си плодове, но яде чужди ябълки от фолио
Помните ли как навремето бананът беше почти мистичен обект – плод с аромата на Запада, лъскав като „Мерцедес“, скъп като дънки от Кореком? Коледният банан беше семейна реликва – купуваш един, показваш го на гостите и го делиш с ритуална сериозност между трима души. Едно време ревяхме за банани. Сега? Сега ги има навсякъде. Евтини, безвкусни, често зелени, а понякога с вкус на контейнер. Свободата обаче… тя като че ли отплува заедно с кораба, докарал последния хумористично евтин контейнер с картофи от Египет.
Днес, уважаеми читателю, ревем за черешите. Не поетично, както Ботев въздишаше по „черешово топче“, а прозаично – на касовата бележка в кварталната бакалия. 20 лева килограм череши в страна, която има по едно черешово дърво на всеки втори двор? Това вече не е икономика, това е национална подигравка с вкус на селски гняв и брюкселски субсидии.
Докато черешите стават символ на лукс, родният земеделец – последният мохикан на българското производство – гледа как неговите плодове гният по дърветата. А защо? Защото по веригата – от прекупвача до супермаркета – се е закачил цял един бюрократичен паразит, който качва цената три пъти и плаща на производителя жълти стотинки. За да има череши в супера с етикет „произход: България“, но вкус на финансова тъга и политическо безхаберие.
Същевременно от всички краища на света – от Турция, Гърция, Италия, а напоследък и от Гватемала – ни заливат камиони с домати, краставици и други плодове, които нямат нужда от слънце, защото са отгледани под лампа. Нашето – хубавото, вкусното, истинското – не може да си пробие път до щанда в големия град. Защото родното производство не влиза в схемите, не слуша, не лъже, не „играе по правилата“. А пазарът, уви, отдавна не е свободен – той е държан в плен от интереси, договорки и еврохартийки.
Преди 1989-та искахме банани. Мечтаехме за тях. Сега бананите са тук – но не мечтаем, а се примиряваме. Някога имахме градини и дух, а сега имаме супермаркети и кредити. Някога народът пееше „Къде си, вярна ти любов народна“, а днес тихо сумти „Къде са ми черешите и кой ги изнесе в Полша за 80 стотинки?“.
Иронията? Тя е пълна. Свободата, за която копнеехме, беше заменена от либерален пазар, в който свободен е само онзи, който внася евтин боклук и изнася родната земя под формата на „временни работници“ и „ненужни производители“. Българският плод вече не е български. Той е суровина за чуждестранна печалба, докато народът брои стотинки за кило череши, отгледани на 20 метра от прозореца му.
Преди ревяхме за бананите – сега ревем за онова, което уж си е наше, но реално вече не е. Не защото не го произвеждаме, а защото вече не ни позволяват да го имаме.
Свобода, братко, не се измерва с брой банани на щанда, а с достъпа до труда, плода и хляба на собствения ти народ.
–
Авторът препоръчва:
Следващ път, когато гледате череши по пазарите, не ги снимайте за Instagram. Питайте се – чия е тази череша и защо тя вече не е наша?
За автора: Райна Стаменова е политолог, изследовател на съвременните обществени трансформации и комуникационните модели в политиката. С интерес към връзката между историята, идеологиите и политическите процеси, тя вярва, че доброто управление започва с честен разговор с хората.
Райна Стаменова е автор на публикации в областта на политическата комуникация и сравнителната политика. Завършила е „Политология“ и „Политически мениджмънт“ в НБУ, с последваща специализация по политически анализ и публична реч. Работи като независим анализатор и коментатор, с активни участия в медии и граждански инициативи.
–––––-
Автор: Райна СТАМЕНОВА
Снимка: Колаж
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
Tik Tok: @tvspravedlivabulgaria
