На пръв поглед речта на Си Дзинпин за изкуствения интелект изглежда като дипломатически шаблон. Но в действителност тя представлява откровено изложение на китайската визия за глобалния ред, в който Пекин желае да бъде не просто участник, а архитект.
Китайската доктрина в сферата на ИИ се основава на пет стратегически принципа:
- Откритост — докато Китай догонва.
- Ограничаване на американската секюритизация — докато Китай има нужда от достъп.
- Цивилизационен плурализъм — на международно ниво.
- Идеологическо единство — вътре в страната.
- Системна помощ за нарастване на капацитета на Глобалния Юг — като инструмент за разширяване на китайската технологична сфера.
Няма ли тук противоречия?
Да, доколкото противоречията са вътрешната същност на всяка диалектика.
А пред нас е политически формулираната диалектика на китайския национален интерес!
В тази диалектика:
I. Откритостта е инструмент на догонващата сила
Китай настоява за „отвореност“ при разработването, внедряването и използването на Изкуствения интелект не защото е идеологически привърженик на свободния обмен, а защото:
- изостава от САЩ в ключови области;
- има нужда от достъп до западни модели, чипове, таланти, инфраструктура;
- вижда Изкуствения интелект като „рядко срещана историческа възможност“ да навакса пропуснатото.
Такава е класическата логика на държава, намираща се в позицията на догонващ при завършването на поредния цивилизационен капиталов и технологичен цикъл.
Но Китай няма да остане привърженик на откритостта, след като се утвърди като безспорния световен лидер. Той вече неведнъж е доказвал, че неговата държавна машина прекрасно може:
- да контролира износа на редкоземни елементи;
- да въвежда ограничения върху износа на технологии за електромобили;
- да осъществява строги вътрешни регулации върху данни, платформи, образование, идеология.
Откритостта, към която призовава днешното китайско ръководство, е тактика, не принцип.
II. Китай не само се обявява, но и активно противодейства на американската безпринципност, която без обяснения и по всяко време може да обяви всяко нещо за предмет на националната си сигурност, превръщайки го в обект на секретност и държавна намеса и повсевместна защита.
Си Дзинпин критикува „чрезмерното разширяване на националната сигурност“ от страна на САЩ. Но това е политическа ирония и същевременно важна част от световната класова борба, водена от социалистическата държава срещу империализма на Съединените американски щати. Защото пазейки революцията, Китай сам е превърнал националната сигурност в универсален инструмент. В Китайската народна република:
- статистическите данни са национална сигурност;
- финансите са национална сигурност
- образованието е национална сигурност
- идеологията е национална сигурност
- културата е национална сигурност
- технологиите са национална сигурност
- развлеченията са национална сигурност
Китай не е против така наречената „секюритизация“! Китай е само против онази секюритизация, чрез която външни и враждебни на Китай сили укрепват моща си, като същевременно ограничават и забавят развитието на самия Китай.
Това е логика на държава, която иска свободата да контролира собствената си съдба и която няма да допусне да бъде контролирана от чужденци, още по-малко – от американските империалисти..
III. Цивилизационен плурализъм се изнася навън, докато идеологическото единство укрепва отвътре.
Китай използва езика на:
- разнообразие,
- плурализъм,
- цивилизационни различия,
за да се противопостави на западния универсализъм и да легитимира своя модел пред света.
Но предназначението на този плурализъм е единствено за външна консумация. Веднъж продуциран, чрез дипломатическите и научните общности той веднага се изнася навън, а всеки опит като бумеранг да се върне обратно в страната се спира на китайската граница.
IV. Единството е закон и практика. В самата страна:
- единствената допустима цивилизационна концепция е тази за „единството и сплотеността на китайската нация“;
- единствената допустима идеология е тази на Китайската комунистическа партия;
- главният политически принцип е този на демократическия централизъм (а не не така наречения „политически плурализъм“!).
Не бива да се забравя също, че държавната идеология на Китайската народна република е идеологията на Китайската комунистическа партия. Която от всички китайски идеологии е най-малко „традиционно китайска“ дори само поради обстоятелството, че произлиза не от Конфуций, а от немския и руския марксизъм.
V. Световният Юг е новата арена на китайското влияние.
Когато Китай говори за „преодоляване на разрива в Изкуствния интелект“, той прави две неща:
- Сплотява Световния Юг срещу западната технологична хегемония.
Това е класическа антиимпериалистическа риторика, предполагаща по-нататъшни политически действия.
- Продава собствената си технологична екосистема.
Ако развиващите се страни станат зависими от:
- китайски модели,
- китайски облаци,
- китайски инструменти за обработка на данни,
- китайски системи за наблюдение,
- китайски стандарти за контрол на съдържанието,
тогава Китай не просто изнася технологии — той изнася своя модел на управление, включително:
- архитектура на цензурата,
- архитектура на наблюдението,
- архитектура на политически контрол.
В тази връзка и в посоката на тази линия беше подписаното наскоро от Ван И, министър на външните работи на Китайската народна република, от Максут Шадаев, министър на цифровото развитие на Руската федерация и от представители на повече от 25 (двадесет и пет) други държави споразумение за учредяване на Световна организация за сътрудничество в областта на изкуствения интелект.
От списъка ясно личи кои държави подкрепят китайския модел за развитие на Изкуствения интелект: Алжир, Беларус, Бразилия, Камбоджа, Конго, Куба, Етиопия, Индонезия, Казахстан, Кения, Киргизстан, Лаос, Лесото, Малайзия, Мозамбик, Мианмар, Никарагуа, Оман, Пакистан, Сенегал, Сърбия, Южна Африка, Таджикистан, Узбекистан, Венецуела, Замбия, Камерун.
В работата на руската делегация участваха посланикът на Русия Моргулов, началникът на Експертното управление към президента на Руската федерация Агафонов, заместник-министърът на външните работи Алимов, първият заместник-министър на икономическото развитие Колесников и представители на водещи руски компании в сферата на изкуствения интелект.
Могат да се дадат и още много други примери.
Но какво не бива да забравяме?
Че живеем в епоха на ожесточаващо се противоборство между социализма и империализма, белязана от зачестяващи научни и технологични пробиви и от дълбоки промени в производствата, извършвани с инструментите на Изкуствения интелект.
Светът днес е разделен не просто на държави, а на класови блокове:
Империалистическият блок (САЩ + съюзници)
- контролира глобалните технологични вериги;
- използва аргументът „национална сигурност“ за запазване на хегемонията;
- монополизира чипове, модели, инфраструктура;
- стреми се да ограничи достъпа на конкуренти до високотенологичните продукти, вериги и производства, като и до свои обекти на така наречената „критична“ инфраструктура.
Социалистическият блок (Китай + съюзници)
- използва антиимпериалистическа риторика;
- предлага алтернативни модели на развитие;
- разширява технологичната си сфера чрез Глобалния Юг;
- в политиката се стреми се да създаде многополюсен свят, а в икономиката – многополюсен технологичен ред.
Глобалният Юг — интензивно експлоатирана територия и класовата периферия
- търси достъп до технологии;
- е обект на конкуренция между двата блока;
- е арена на новото технологично противоборство.
През призмата на гореказаното последователността на Китай в провежданата политика е само метод, въплътен в стратегия, осъществявана чрез диалектически подход и правилно решаване на диалектическите противоречия. В тази стратегия е залегнала класовата логика на държава, която се стреми към технологически суверенитет:
- Откритост, но само докато е догонващ и има нужда от достъп.
- Ограничаване на американския контрол върху Световния Юг и блокиране на намесата на САЩ в китайските вътрешни работи.
- Плурализъм, за да легитимира пред външния свят своя модел на развитие .
- Единство, за да запази властта и контрола върху развитието на обществото, насочвайки го в предначертаната от партията посока.
- Подкрепа за Световния Юг, за да разшири своите пазари, своята сфера на влияние и тежестта си при взимането на съдбоносни световни решения.
Такава е диалектика на националния интерес и на официално равнище тя изключва всяко идеологическо колебание.
А речта на Си Дзинпин не е празна риторика. Тя е програма за действие, която цели:
- да осигури всестранен достъп на Китай към света и към всички значими световни постицжения;
- да блокира всички опити за налагане на чуждестранен контрол върху китайското развитие;
- да разшири китайската технологична екосистема;
- да ограничи американската хегемония в света;
- да сплоти Световния Юг;
- да създаде многополюсен ред, в който Китай е новият център.
Това е класов проект, който се вписва в глобалното противоборство между империализма, който се стреми да задържи технологичната, техническата, военната, моралната, културната, политическата и въобще всякаква друга хегемония и социализма, който се стреми да създаде алтернативен и по-човешки модел на развитие.
Китай защитава националните си интереси не чрез идеологически догми, а чрез диалектически реализъм, който комбинира:
- откритост,
- контрол,
- плурализъм,
- единство,
- и стратегическо разширяване.
Такава е цялостната разшифровка на китайската формула за технологически суверенитет в XXI век!
Автор: К. Т.
Снимки: Телеграм канал „Китайская угроза“, Chita.Ru
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
