Путин преследва стратегически цели, надхвърлящи териториалните придобивки
Русия не показва признаци, че желае бързо прекратяване на огъня в Украйна, като Кремъл изглежда целенасочено протака мирните преговори. Според анализ на The Wall Street Journal, Москва използва тази тактика още от времето на сирийския конфликт и Ялтенската конференция по време на Втората световна война, за да оформи благоприятни за себе си условия.
В последните дни политическите сигнали от Вашингтон подсказват, че САЩ може би преосмислят своята позиция спрямо Москва. Въпреки това, превръщането на тази промяна в реални дипломатически споразумения остава сложна задача. Според анализатори, Путин има амбиции, които надхвърлят досегашните териториални придобивки на руските сили в Украйна.
Бившият съветник на Белия дом по въпросите на Русия, Томас Греъм, подчертава, че в Кремъл съществуват сериозни съмнения относно способността на администрацията на Тръмп да разбере дълбочината на проблемите, които трябва да бъдат разрешени. Междувременно, военната динамика продължава да се развива в полза на Москва. Според старши политолога от RAND, Самуел Чарап, руските военни среди вероятно убеждават Путин, че сега е точният момент за увеличаване на натиска с цел постигане на максимални териториални печалби.
Очаква се Кремъл да настоява за условия, близки до тези, обсъждани по време на мирните разговори в Истанбул в началото на войната. Това включва ограничаване на чуждото оръжие на територията на Украйна и значително намаляване на нейните въоръжени сили. Освен това, Русия има интерес да прекрати обмена на разузнавателна информация между САЩ и Украйна, който остава нерегламентиран, но доказано подпомага украинската армия при нанасяне на удари върху стратегически руски цели.
Докато преговорите продължават, САЩ разполагат с инструменти за оказване на натиск върху Москва, като затягане на санкциите върху руския петролен износ или увеличаване на военната помощ за Киев. Въпреки това, последните сигнали от Доналд Тръмп сочат предпочитание към дипломатически диалог, а споменаването на санкциите от неговите съветници е станало по-рядко.
Според експертите, Тръмп има два основни варианта за подход в тези преговори – или да засили натиска върху Москва, или да убеди Киев да направи отстъпки. Острата му критика към украинския президент Володимир Зеленски обаче подсказва, че той е избрал по-лесния път – да насочи натиска към украинската страна.
Путин не желае администрацията на Тръмп да възприема Русия като краткосрочен проблем, който може да бъде лесно разрешен и впоследствие пренебрегнат в полза на стратегическото противопоставяне с Китай. Както обяснява Томас Греъм, Кремъл иска дългосрочен ангажимент от страна на Вашингтон и не очаква бързо приключване на конфликта.
Според анализ на Bloomberg, Москва засега не демонстрира готовност за отстъпки или намаляване на военните действия, а Вашингтон вече отказа да класифицира Русия като агресор. Същевременно, Белият дом признава, че членството на Украйна в НАТО и пълното възстановяване на териториалната ѝ цялост остават малко вероятни.
Руски източници също подчертават, че Кремъл е предпазлив спрямо топлите сигнали от Вашингтон. Липсата на яснота относно стратегията на Белия дом поражда съмнения, а изявлението на Тръмп, в което нарича Зеленски „диктатор“, е предизвикало изненада сред руските среди.
Татяна Становая, анализатор в Евразийския център Карнеги, смята, че мащабно дипломатическо споразумение в близко бъдеще е малко вероятно. Според нея, основната цел на Путин остава „приятелска Украйна“, което означава не просто териториални придобивки, а дългосрочен ангажимент за отклоняване на страната от прозападния й курс.
Автор: Райна Стаменова
Снимки: OFFNews
Следвайте ни в:
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
narodenfront.com
humanrightsbg.com
antifascistbg.com
Tik Tok: @tvspravedlivabulgaria
