Случаят „Петрохан“ продължава да поражда повече въпроси, отколкото отговори. След пресконференцията на МВР и прокуратурата Николай Кокинов, бивш градски прокурор на София, призна в ефира на bTV, че оценката му за трагедията се е променила радикално.
„За цялата ми 32-годишна кариера подобно масово самоубийство, ако изобщо е такова, не съм виждал“, заяви Кокинов. По думите му, макар в практиката си да се е сблъсквал с тежки престъпления и случаи с множество жертви, подобен развой – без ясен мотив и с толкова неясни обстоятелства – е без прецедент.
САМОУБИЙСТВО ИЛИ НЕЩО ДРУГО?
Кокинов допуска, че първите трима души, открити в хижата, най-вероятно са се самоубили, но подчертава, че мотивът остава напълно неизяснен. Още по-объркващ за него е фактът, че групата се разделя.
„Защо другите трима заминават? Има странно движение с кемпер, а накрая – край Околчица – отново се стига вероятно до убийство или до комбинация от убийства и самоубийство“, коментира той.
Тук възниква първият остър въпрос:
Каква логика стои зад разделянето на групата, ако всички са били водени от една и съща идея или решение?
ПРОВОКАЦИЯ, СТРАХ ИЛИ НЕСБЪДНАТО ОЧАКВАНЕ?
По думите на Кокинов, най-вероятният общ знаменател е, че и шестимата са били силно притеснени или провокирани от нещо. Какво точно – той не се наема да гадае.
„Очевидно има разминаване в очакванията им – някакво напрежение, непостигане на цел. Каква е била тази цел, не мога да кажа“, допусна бившият прокурор.
И тук въпросите стават още по-неудобни:
Каква е била общата цел на тези хора?
Кой я е формулирал и защо провалът ѝ е довел до фатални решения?
РЕЛИГИЯТА КАТО ОБЯСНЕНИЕ – ИЛИ КАТО УДОБНО ОПРАВДАНИЕ?
Кокинов е категоричен, че будизмът като религия не проповядва насилие и не толерира самоубийството. Според него търсенето на отговори единствено през религиозната призма е погрешно.
„Ние мислим рационално. Какво са мислили тези хора – само те знаят. Свидетели няма и това отваря пространство за всякакви версии и теории“, подчерта той.
Това поставя следващия ключов въпрос:
Не се ли използва религията като параван, за да се избегнат по-дълбоки институционални и социални отговорности?
ОРЪЖИЯ, ДЕЦА И ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПРОПУСКИ
Бившият градски прокурор изброи редица неизяснени и тревожни обстоятелства:
- какво оръжие е имало и защо е издадено разрешително;
- защо 15-годишно дете е лишено от достъп до образование и кой е контролирал това;
- защо никой в училищната система не е реагирал на отсъствието му;
- защо семейството е поверило детето си на тази група без външен контрол.
Особено смущаващ е и институционалният аспект:
„Създава се сдружение, а само две седмици по-късно институции подписват с него споразумение за съвместна дейност. Това е меко казано странно. Сдружението се легитимира почти като държавен орган“, каза Кокинов.
Тук въпросите вече не са психологически, а системни:
Кой проверява подобни сдружения?
На какво основание им се дава институционална легитимация?
И кой носи отговорност, когато това доверие се окаже фатално?
ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА СРЕЩУ ИСТИНСКАТА
Според Кокинов разследването вероятно ще стигне до обективната истина – тази, която се базира на наличните факти и доказателства. Но пълната, вътрешната истина за мотивите и психиката на участниците може да остане завинаги недостъпна.
„Липсват оцелели. Съмнявам се, че ще можем напълно да разберем какво се е случвало в главите на тези хора“, заключи той.
И именно тук стои най-трудният журналистически въпрос:
Достатъчно ли е обществото да получи „обективната истина“, ако институционалните пропуски и отговорности останат в сянка?
