Когато мълчанието убива… в памет на Мариян от Кула

Не мога да разбера и не искам да разбирам свят, в който насилието е просто статистика. Свят, в който изчезналите остават забравени, пребитите не получават справедливост, а убитите – само кратко споменаване в новините, преди да потънат в забвение.

Мариян от малък провинциален град го няма. Вероятно е бил измъчван. Бил е убит по начин, който не може да бъде наречен нищо друго освен варварски.

И сега приятели събират пари, за да му осигурят достойно погребение. Няма шествия, няма обществени протести, няма възмущение.

Няма гняв. Няма сълзи по телевизията. А трябваше да има.

Болно ми е, че човешката жестокост ни оставя толкова безразлични. Когато някой убие животно по брутален начин, ние сме на улицата – крещим, настояваме за справедливост, подписваме петиции. Но когато човек бива изтезаван и захвърлен като ненужен предмет, ние мълчим.

Това не е въпрос на избор. Това е въпрос на морал. Или сме срещу насилието – всякакво насилие, или сме съучастници в неговото приемане. Не можем да правим разлика между жертвите. Не можем да избираме кое страдание заслужава вниманието ни и кое не.

Днес е Мариян. Вчера беше пребитата жена. Миналата седмица бяха беззащитните животни.

Утре ще бъде някой друг. А когато дойде ред на нашата болка, ще има ли кой да излезе за нас?

Ако някой иска да помогне за погребението на Мариян, може да се свърже с местната инициатива, която се е заела с тази задача. Сметката за дарения е: BG10XXXX91501016823301.