… от един обикновен наблюдател с остро око и тънка солетка в ръка
В една страна, където времето е разделено между сутрешното кафе, следобедната доза риалити и вечерното клюкарене в социалките, народът се оказа по-загрижен за солетите, отколкото за собствената си съдба.
Да, правилно прочетохте — солетите. Тези тънки, сухи, свити като моралния компас на повечето избраници на народа пръчици. Хората вече не само ги ядат с биричка, а ги четат като древни пергаменти. Взимат опаковката, обръщат я със сериозността на съдебен експерт и с вежди, скръстени в подозрение, четат: „Произход: Украйна. Пшеница: ЕС или България.“ И започва се едно велико национално обсъждане – „ама защо не е българска, бе?!“, „тия от завода нищо не щат да кажат!“, „в кой район точно е отгледана пшеницата, а?“.
Същите тези хора, които питат за житото в солетата, преди месец пуснаха найлонова торба с 40 бона през балкона – ей така, в стил „много съм зает, не мога да сляза до входа“. Пратиха я с любов и доверие на непознат „служител на банката“, който звънна по телефона и се представи като комбинация между Джеймс Бонд и служител на НАП.
Парадокс? Не. Добре поддържано гражданско шизофренично състояние.
Народът ни, този гениален наблюдател на чуждото, е специалист по личния живот на фолк певиците. Знае коя с кого се е разделила, кой се е върнал при бившата, кой си е сменил лицето и кой само носа. Знае и коя депутатка танцувала на маса в заведение. Има експертно мнение по въпроса. Но не знае – и по-лошото, не пита – кой е онзи 43-годишен „ново лице“ в политиката, дето вчера се появи в листите на една партия, а преди това е бил консултант по нищо и приятел на някой, който „вече не се занимава с политика“.
Хората следят с лупа произхода на млякото в айряна си, но не питат за произхода на кандидата, който ще гласува закони. А и да попитат, пак ще гласуват за него, защото „гледа лошо, значи е сериозен“.
Същият този гражданин, който не пуска детето си да яде кренвирш, ако не е с „минимум 95% месо“, влиза в изборната секция и слага кръстче на някого, за когото дори Гугъл вдига рамене. „Абе, поне е нов човек“, казва, докато хапва от пълнозърнестите солети с чиа и ленено семе – щото „трябва да се внимава какво влиза в тялото“. В ума обаче може да влезе всичко, стига да е с усмивка и обещание за по-високи пенсии.
Наблюдаваме също и феноменът „екологична тревожност, но с политическа амнезия“. Пазим планетата – рециклираме стриктно, не ползваме сламки, дори се караме с родителите си, че си пускат пералнята в пиков час. А после, на следващите избори, гласуваме за хора, чийто политически „отпадък“ от предишни управления още тлее под килима на парламента. И въобще не ни притеснява, че депутат с шест луксозни имота говори за „борба с бедността“, докато ние си гасим лампата, за да пестим ток.
Същевременно човек може да бъде чут да казва в магазина:
– Не, не искам тази минерална вода. Има натрий. Ще ми вдигне кръвното.
После сяда у дома, включва телевизора и вдига кръвното сам – с гледането на онзи кандидат, който вече трети мандат обещава нова детска градина в махалата. А детето вече е в гимназия.
А да не говорим за хората, които отказват да купят ябълки от Полша, защото „не са местни“, но приемат без възражение чужди послания, наложени от партийни централи с адреси далеч извън пределите на страната. Пазаруваме родно, но мислим вносно. Или по-скоро – не мислим.
Имаме и случай на мъж, който върна кашкавал в магазина, защото съдържал „стабилизатор Е-471“. После отиде и стабилно си пусна гласа за кандидат с досие по оперативна линия от едно време. За кашкавала няма прошка, ама за агент „Орловец“ – има. И то с усмивка и: „Абе, тия всички са маскари. Поне тоя е нашенец.“
Слушаме подкасти за „ментално здраве“, докато напълно безкритично приемаме телевизионни изказвания на хора, чийто ментален капацитет е обратно пропорционален на дължината на служебната им колона в имотния регистър.
И така си живеем – в паралелна реалност, където обществената съвест е по-лесна за хакване от домашен Wi-Fi без парола. Питаме за етикетите на храната, но не четем етикетите на кандидатите. Знаем коя звезда е родила, но не знаем кой точно написа закона, който ни удря данъците. Говорим за инфлацията, докато се подлъгваме по същите думи на същите хора, които я докараха.
Но, спокойно – важното е солетите да са био, с ниско съдържание на сол. Защото какво по-важно от това да внимаваме с натрия, докато поглъщаме цяла лъжица политическа абсурдност на гладно?
Докато питаме за житото в солетите, а не за житото в душите на онези, които избираме, ще ни пускат все така торби с обещания от горе, които ние ще хващаме с надежда – и ще се надяваме, че този път не са пълни само с въздух.
Но важното е друго: солетите са с дъга. Значи са модерни.
А кандидат-депутатът… той ще си оправи миналото след изборите.
Със закон, написан от него.
За автора: Райна Стаменова е политолог, изследовател на съвременните обществени трансформации и комуникационните модели в политиката. С интерес към връзката между историята, идеологиите и политическите процеси, тя вярва, че доброто управление започва с честен разговор с хората.
Автор: Райна СТАМЕНОВА
Снимка: Колаж
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
narodenfront.com
humanrightsbg.com
antifascistbg.com
Tik Tok: @tvspravedlivabulgaria
