Днес е ден за размисъл. Още с отваряне на очи.
Зададе ли се сериозна работа у дома, по правило ме обхващат размисли. Не, че мразя чистенето на прах вкъщи, не, но… някак си… прозата не е за моята душа… и веднага из главата се завихрят философски мисли, в контрапункт на препарати и моп…
А още по-логично ми се присяда пред компютър, да уловя и закова словесната мъгла в кратко есе – essai на френски език – на български „опит“, „проба“, па каквото ще да става из храма. Нали пуснах пералня, тя е съвестна, ще свърши заданието… а аз ще попиша… до довечера е все ден, ще дойде ред и на парцаля!
Та, ето кво ме разчовърка от развиделяване насам.
ЗАЩО РУХНАХМЕ? Как стана тъй, че милиони българи се свиха в черупките и изсъхнаха никому потребни, досущ миди, изхвърлени на безлюден бряг…
ЗАЩО, по дяволите, мамка му капиталистическа, изхвърлихме огромния багаж на нашто минало в контейнера за рециклиране… а той па се оказа кофа за боклук за битови отпадъци?
ЗАЩО в началото следяхме брадясали говеда-ренегати с мазни пуловерчета, лаещи от телевизора? Защо повярвахме на дивотиите и лъжите им? Нима идваха от Марс? Нима животът ни започваше от тях? Нима не бяхме родени, израснали, изучени именно във Времето, което очерняха те?
ЗАЩО убихме Доброто и Красивото в нашто Минало… заради заблудата, че точно Аз/точно Ний ще станем богати и благополучни в Новото Време и никой партиен секретар няма да ни чете тъпи лекции?
Отреченото, от брадатите говеда с мазни пуловерчета, време, в което се родихме, живяхме, образовахме, открихме призвание или професия, се наричаше Народна Република България?
В НРБ имаше слънчеви дни, после бури, после благодатни дъждове, после земетресения, но-о-о с всичко криво-ляво се справяхме. Сами. И с помощта на братушките. Ха, как тъй, отде-накъде те? Ами тъй, нА, с тяхна помощ и братска любов, от която на бърза ръка взаимно се отрекохме… с помощта на ЦРУ и КГБ… Да, и КГБ, за КГБ-то съм очевидец, да си призная и аз.
Новият резидент на горбачовското съветско разузнаване (в една далечна страна) нямаше нищо общо със стария Е. С. Р., с когото Старши работеше и пееше.
Българинът Г. Г. Г. и руснакът Е. С. Р. – две личности, два силни характера, две огромни ерудиции, два житейски опита, две богати славянски души, две успешни разведки, отдадени на благоденствието на своите страни!
А новото копеле, дори не му помня името, ни изгледа с презрение… в началото. Нас, българите. После почна да се мазни, разбрал, че е кръгла нула пред Старши в тези среди, но беше късно… До-тук! Ние гордост и професионални опит и тайни не даряваме на предатели!
Та, да! Такива ми ти работи! ЦРУ и КГБ „плеснаха с ръце и се прегърнаха“ и инициираха следващия експеримент – КАК СОЦИАЛИЗМЪТ ДА СЕ ПРЕФОРМАТИРА В КАПИТАЛИЗЪМ.
КАК, КАК?!?!
Ми като се унизи и промени душата на народите. С гнусна бълвоч по телевизора и реформа в образованието! Начиная от яйцеклетка и сперматозоид!
Bye-bye бай Тошо и Людмила Живкова. Бай-бай „Знаме на мира“ и хармонично развита личност… и без това ни бе втръснала дамата с тюрбан да грачи с неприятен глас високи истини… Бяла врана бе тя, бяла, сред черни гарвани, затова Господ я прибра. Макар да бе неслучайно кацнала на дървото на Историята. Извисена… но грачеща… не можеше да пей като сирените на Одисей…
Настъпи ерата на Република България! Настъпи царството на интереса към МАТЕРИЯТА и хартийките… банковите. Нямаше порив, нямаше стремление, нямаше извисяване, нямаше полет на емоции, нямаше национален идеал, нямаше 1300 години държава. Нямаше го – нито в детската градина, нито в училище, нито в университета, нито на страниците на вестника, а съвсем никак в екрана на телевизора.
Нямаше го Кеворк с неговите интересни гости и с неминуемия въпрос, след който Прозата увисваше във въздуха и наставаше моментът на Поезията, на възцаряването на магия в студиото. Магията, разкриваща стойността на две души – таз на журналиста и таз на интервюирания!
Магията на извисяването над Битието и отварянето на ковчежето с богатства на Психеята и Откровението на два представителя на НРБ.
Гдей емоцията сега, питам аз. Гдей извисяването? Гдей полетът над действителността? Гдей любовта и преклонението пред Отечеството и пред Народа ни като народ?
Няма ги. Останаха там. В миналото. Нашето.
Защо? Защото повярвахме… в лъжа. Голямата илюминатска лъжа, загнездена във, простете вулгаризма, в мъдете на Златния Телец.
И с чисто новичката вяра се навряхме… в задника му.
(Авторът не се извиннява за иронията в текста и за жаргона!)
Автор: SpravdlivaNews
Снимка: Интернет
Следвайте ни в:
ТВ Сайт: https://tvsb.bg/
YouTube: https://bit.ly/41wMFTt
Facebook: https://bit.ly/442rv1k
Сайт: https://spravedlivanews.bg/
narodenfront.com
humanrightsbg.com
antifascistbg.com
Tik Tok: @tvspravedlivabulgaria
